Българско дружество, регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС за прилагане на специалния режим в Съюза, се занимава с електронна търговия чрез собствена електронна платформа. Чрез електронната платформа се извършват продажба на услуги, предоставяни по електронен път. Потребителите на услугите са изцяло извън границите на страната и са предимно данъчно незадължени – физически лица, установени в ЕС. Дружеството получава плащания по банков път или с банкови карти /дебитни или кредитни/. Плащането с дебитни/кредитни карти ще се осъществява чрез платформата за разплащане „Stripe.com“.

Възникват следните въпроси:

  1. Какви задължения възникват за българското дружество във връзка с изпълнение на разпоредбите на Наредба Н-18/2006 г.? Възниква ли задължение за регистрация на електронен магазин?

На основание чл. 118 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадена дефиниция на понятията фискален и системен бон. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4 /Наредба Н-18/2006 г./.

Съгласно чл. 118, ал. 3а от ЗДДС, в случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с наредбата по ал. 4 /Наредба Н-18/2006 г./.

Съгласно чл. 3, ал. 1  от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва:

  • чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
  • кредитен превод,
  • директен дебит или
  • наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
  • чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

При използването на някой изброените по – горе начини за извършване на плащане от клиентите, за лицето не възниква задължение за издаване на фискална касова бележка.

Предвид гореизложеното, става ясно, че задължението за регистриране на извършваните продажби чрез издаване на фискална касова бележка се определя от начина, по който клиентът ще извърши плащането.

Предвид гореизложеното, когато клиентите на дружеството извършват плащания с банкова кредитна или кредитна карта, то за дружеството възниква задължение за издаване на документ по реда на Наредба Н-18/2006 г., която урежда редът и начина на тяхното издаване. Този документ може да бъде фискална касова бележка или документ, който не е издаден от фискално устройство на основание чл. 3, ал. 17 от наредбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18/2006 г. лице по чл. 3, ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие, че:

  1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и
  2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта. Съгласно &1, т. 96 на ДР от ЗДДС „неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

В случай, че дружеството попада в обхвата на задължените лица по ч. 3, ал. 1 от Наредба Н-18, които имат задължение да регистрират извършваните продажби чрез издаване на фискална касова бележка или документ по реда на чл. 3, ал. 17, то за него възниква задължение по чл. 52м от наредбата.

На основание чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. лице по чл. 3 от същата наредба, което извършва продажба на услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

ОБОБЩЕНИЕ:

Предвид гореизложеното, тъй като българското дружество ще приема плащания с банкова кредитна или дебитна карта, то за него възниква задължение да регистрира и отчита извършваните продажби на услуги чрез издаване на :

  • фискална касова бележка от фискално устройство
  • документ на основание чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18/2006 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. преди започване на дейността по продажби от електронния магазин, българското дружеството следва да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

Ако българското дружество не отговаря на поставените условия в чл. 3, ал. 17 от  Наредба Н-18/2006 г. и в случай, че възникнат обстоятелства, в резултат на които дружеството спре да отговаря на някое от изискванията на чл. 52о – чл. 52т от наредбата, то трябва да регистрира и отчита своите продажби с фискален или системен бон.

Разпоредбата на чл. 27 от Наредба №Н-18/2006 г. задължава лицата, за които е налице задължение за издаване на фискален/системен бон, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, а именно:

  1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
  2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС;
  3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
  4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС.

Когато лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза и извършва продажби на услуги, предоставяни по електронен път, за които не се начислява български ДДС, тези продажби следва да се отнасят в данъчна група „А“ с размера на платената от клиента сума с включено ДДС за съответната държава членка на ЕС. В допълнение, разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства, да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група „А“. За улеснение на лицата е възможно продажбите, които се извършват на данъчно незадължени лица в други държави-членки, да се отнасят в един департамент с примерно обобщено наименование „ПРОДАЖБИ ЗА ЕС – OSS“, като наименованията на видовете услуги, отпечатвани на фискалния бон, включват и наименованието на департамента. Предвид това, ако лицето извършва и други продажби на територията на България, които следва да отнася към данъчна група „А“, същите ще могат ясно да се разграничат от продажбите на данъчно незадължени лица в други държави членки. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот на лицето. От друга страна, лесно ще може да се извърши съпоставка на отчетените обороти чрез фискалното устройство при продажби на данъчно незадължени лица в други държави членки с отразените в електронния регистър, който лицето води по държави. Следва да се има предвид, че във фискалните устройства всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки /чл. 26, ал. 4 от наредбата/.

В разпоредбите на чл. 25, ал. 7 и ал. 8 от Наредба Н-18/2006 г. е уредено точно в кой момент доставчикът на услугата, в качеството му на задължено лице по чл. 3, следва да издаде и да предостави фискален бон на клиента. В случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата.