Българско дружество сключва договор за придобиване на лек автомобил при условията на финансов лизинг. Предназначението на този автомобил е за отдаване под наем. Сключен е договор за отдаване под наем на лекия автомобил, обект на лизинговия договор, със съответния контрагент. Автомобилът няма да бъде използван за нуждите на дружеството, а единствено за отдаване под наем. В договора за наем е предвидена клауза, съгласно която разходите по експлоатация на лекия автомобил са изцяло за сметка на наемателя.

Основната дейност на дружеството – наемодател не е свързана с транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства.

Възниква въпроса:

  1. Възниква ли право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за финансов лизинг, които дружеството ще получава за плащанията на лизинговите вноски?

В случаите на доставка на автомобил по договор за лизинг, в който е предвидено да се прехвърли собствеността на стоката, както и в случаите, в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е идентичен с пазарната цена на стоката към дата на предоставянето, е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.

Правото на приспадане на данъчен кредит за получените от регистрираните по ЗДДС лица доставки на стоки и услуги възниква по общите правила на чл. 69 от същия закон при ограниченията на чл. 70 и условията на чл. 71 от закона.

Едно от ограниченията е предвиденото в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен лек автомобил.

Съгласно §1, т. 18 от ДР на ЗДДС за лек автомобил по смисъла на закона се счита автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

Според чл. 70, ал. 2 от ЗДДС разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 не се прилагат, когато:

  1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи за моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
  2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба /търговски наличности/;
  3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба /търговски наличности/, включително след преработка;
  4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;
  5. превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1-4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1-4 дейности са основна дейност на лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

Понятието „основна дейност“ е дефинирано в §1, т. 18а от ДР на ЗДДС. „Основна дейност“ по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон. Предвид гореизложеното, право на приспадане на данъчен кредит за посочените в чл. 70, ал. 2, т. 5 превозни средства е налице, когато регистрираното лице ги използва, както за визираните в т. 1-4 на същата разпоредба дейности, така и за дейности, различни от тях, при условие че една или повече от дейностите по т. 1-4 представляват основна дейност на лицето. В конкретния случай, разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС не е приложима спрямо дружеството, доколкото дейността на предприятието не е сред изброените в т. 1-4.

В разглеждания случай е предвидено лекия автомобил, предмет на договора за финансов лизинг, да бъде отдаван под наем, като същия няма да бъде използван за нуждите на дружеството. В този смисъл, ако лекият автомобил се използва единствено за доставки на услуги по отдаване под наем, то дружеството има право на приспадане на данъчен кредит, предвид  разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗДДС.