Дружество, регистрирано по реда на ЗДДС, решава по свое желание на прекрати регистрацията си. Към момента на прекратяване на регистрацията е наличен автомобил, използван за целите на основната дейност на дружеството, чиято цена на придобиване е 52 000 лева. При неговото закупуване дружеството е ползвало изцяло данъчен кредит. Към датата на дерегистрация транспортното средство е напълно амортизирано.
Възниква въпроса:
- Дружеството следва ли да начисли ДДС към момента на прекратяване на регистрацията по ЗДДС и в какъв размер?
Съгласно член 18, буква „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година държавите – членки могат да третират като възмездна доставка на стоки задържането на стоките от данъчно задължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба.
Основната цел на член 18, буква „в“ от Директивата е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства /решения на СЕС C-142/12 и С-229/15./. Облагането по член 18, буква „в“ от Директивата се опира на факта на осъществяването на нова облагаема доставка в деня на преустановяването на икономическата дейност. При облагането по тази разпоредба се отчитат измененията в стойността на активите през цялото време на използването им за целите на стопанската дейност. Данъчната основа на доставката в случай на преустановяване на облагаемата икономическа дейност е стойността на активите, определена към деня на преустановяването на дейността, поради което тази стойност отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на дейността. За да се постигне целта на член 18, буква „в“ от Директивата за ДДС, а именно да се избегне възможността стоките, за които ДДС е подлежал на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, и реално да се премахне всяко неравенство в областта на ДДС между потребителите, които закупуват стоките си от друго данъчно задължено лице, и потребителите, които ги придобиват в рамките на стопанската си дейност, облагането по член 18, буква „в“ от Директивата за ДДС трябва да се извършва винаги щом стоката, за която е приспаднат дължимият ДДС, още има остатъчна стойност към деня на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо какъв период е изтекъл от датата на придобиването ѝ до датата на преустановяването на дейността.
Идентична е целта на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:
- активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
- активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗДДС данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или на услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай, автомобилът е напълно амортизиран, то данъчната основа по чл. 111 от ЗДДС ще е нула и дружеството не следва да начислява ДДС.
