Българско дружество, регистрирано по реда на ЗДДС, осъществява онлайн търговия със стоки /сувенири, изработени от дървен материал/. За тази цел използва услугите на платформата за електронна търговия Etsy.com, а също така притежава и собствен онлайн магазин. Клиентите са физически лица, установени на територията на ЕС. Дружеството е установено само в България. Стоката, предмет на осъществяваната търговия се доставя директно от доставчика, установен на територията на България до клиенти във всички държави – членки на ЕС. За момента общата стойност на извършените продажби е 10 500 лева. Очаква се продажбите да се увеличават и да надхвърлят 30 000 лева.

Въпросите са:

  1. Какъв е характера на извършваните продажби съгласно ЗДДС?
  2. Какви задължения ще възникнат за българското дружество след 01.07.2021 г.?

В конкретната ситуация са налице следните обстоятелства:

  1. Търговията се осъществява, както посредством собствен онлайн магазин, така и чрез онлайн платформата com;
  2. Стоките се транспортират от доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва транспортирането на стоките до получателя;
  3. Получатели по доставката са лица, които нямат задължение да начисляват ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата – членка, където транспортът приключва;
  4. Стоките, предмет на доставката са дървени сувенири;
  5. Доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на България.

По смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., описаната ситуация попада в хипотезата на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, тъй като са изпълнени едновременно всички условия, изброени в цитирания член.

Дали продажбата на стоки се извършва чрез собствен онлайн магазин или посредством електронен интерфейс, улесняващ доставката и др. начини няма определящо значение за класифицирането на една доставка като вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.

При положение, че:

  • стоките, предмет на търговията не попадат в изключенията на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗДДС;
  • доставките са към данъчно незадължени лица, установени в държава – членка на ЕС, различна от държавата членка, от която започва транспортирането на стоките;
  • стоките се превозват от доставчика – данъчно задължено лице или от негово име до територията на държавата членка, в която са установени клиентите,

то налице са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

С разпоредбата на чл. 14а от ЗДДС, считано от 01.07.2021 г. се въвеждат специални разпоредби, приложими за данъчно задължени лица, които улесняват някои доставки, извършени от други данъчно задължени лица към данъчно незадължени лица, чрез използването на електронен интерфейс. Електронен интерфейс следва да се разбира като широко понятие, даващо възможност на две независими системи или на система и краен потребител да комуникират с помощта на устройство или програма. Понятието „електронен интерфейс“ може да обхваща уебсайт, портал, платформа, пазар, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.

Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно:

  • от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и
  • от получателя.

Предвид горното, в конкретния случай може да се приеме, че Etsy.com е електронен интерфейс по смисъла на чл. 14а, ал. 1 от ЗДДС.

Следва да се обърне внимание, че не във всички случай данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс улеснява доставката на стоки при онлайн търговията. Счита се, че данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени едновременно условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета. Ако само някое от тези условия не е изпълнено, то се приема, че доставката е улеснена от електронен интерфейс. В този случай се счита, че данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс е получател и впоследствие доставчик на стоката. При вътреобщностните дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС лицето, което управлява електронния интерфейс, ще се счита за получател и впоследствие за доставчик на стоката, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, което не е установено на ЕС.

В разглеждания случай са налице:

  • вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС;
  • вътреобщностните дистанционни продажби на стоки се извършват от основен доставчик – продавач, който е установен в ЕС.

Предвид тези обстоятелства, в разглеждания случай няма да намери приложение разпоредбата на чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС, т.е. налице е доставка между основния доставчик – българското дружество продавач и купувача – данъчно незадължено лице, получател по доставката.

Предвид гореизложеното, Etsy.com няма да се счита за получател и впоследствие за доставчик на стоката, тъй като доставчикът е установен в ЕС. По отношение на задълженията, възникващи по реда на ЗДДС отговорност носи българското дружество, а не Etsy.com.

Какви задължения възникват за българското дружество?

В чл. 20 от ЗДДС, в сила от 01.07.2012 г, са предвидени специални правила, които следва да намерят приложение при определяне мястото на изпълнение на новите дистанционни продажби. Съгласно ал. 1 от цитираната норма, място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на ЕС, включително и в случаите, когато данъчно задълженото лице, което управлява управлява електронен интерфейс, се счита за доставчик /вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1и чл. 14а, ал. 5, т. 1 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2/, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя – данъчно незадължено лице.

Предвид горното, следва, че независимо от начина на извършване на продажбите на стоки /собствен онлайн магазин или чрез електронен интерфейс/, ДДС ще се дължи в държавите членки, до които се транспортират стоките.

Във връзка с правилното определяне на мястото на изпълнение на доставки в ЕС се въвежда праг. От 01.07.2021 г. съществуващия праг от 10 000 евро за доставка на цифрови услуги ще се прилага и за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, получатели по които са данъчно незадължени лица.

На основание чл. 20б, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката е в държавата – членка, в която е установен доставчикът, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  • доставчикът, включително и който управлява електронен интерфейс, е установен само в една държава членка на ЕС;
  • доставчикът извършва далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път за данъчно незадължени лица, които са установени в държави членки, различни от държавата – членка, където той е установен; или
  • стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се превозват от територията на държавата – членка, където е установен доставчика до друга държава членка;
  • общата стойност на изброените по – горе доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата – членка, в която е установен доставчикът.

До момента на достигане на прага от 10 000 евро, доставките на изброените стоки и услуги ще са с място на изпълнение на територията на държавата – членка , където е установен доставчикът. След прехвърляне на този праг мястото на изпълнение на доставките е държавата на потребление.

Предвид гореизложеното, имайки предвид, че българското дружество е установено само в България и общата стойност на доставките на стоки за клиенти, установени в други държави – членки от ЕС, не превишава прага от 10 000 евро, то доставките на дружеството ще са с място на изпълнение в България.

До момента, в който мястото на изпълнение на вътреобщностните дистанционни продажби стоки е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС – 20 на сто, в случай че доставчикът е регистриран по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС или по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. В този случай декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона.

Преди да бъде достигнат прага от 10 000 евро, на основание чл. 20б, ал. 4 от ЗДДС, българското дружество може да упражни правото си на избор  да прилага обичайния режим и да бъде облагано с данък в държавата членка на местоназначение на стоките. Ако избере тази възможност, дружеството може да се регистрира по режима в Съюза в България, т.е. където е установено /чл. 156, ал. 16 от ЗДДС/. Това е опростена онлайн регистрация за обслужване на едно гише /OSS/във връзка с ДДС. След тази регистрация дружеството ще може да декларира и плаща дължимия във всички държави – членки ДДС посредством българския портал за обслужване на едно гише във връзка с ДДС.

Ако обаче избере да не се регистрира за OSS, може да се регистрира за целите на ДДС в държавите членки на пристигане на стоките. В този случай, следва да уведоми НАП по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис при издаване на първия му идентификационен номер по ДДС от друга държава членка /чл. 5, ал. 3 от ППЗДДС/.

Какво се случва след като българското дружество превиши прага от 10 000 евро?

След като българското дружество превиши определения праг от 10 000 евро, то за него възниква задължение да начислява на клиентите си ставката на ДДС на държавата членка, в която се изпращат/превозват стоките в момента на продажбата. Българското дружество има две възможности за отчитане на дължимия данък:

  1. да се регистрира във всяка от тези държави членки, в които има клиенти, т.е. до 26 допълнителни регистрации и след това да декларира и плаща дължимия ДДС в националната справка – декларация по ДДС на всяка съответна държава членка; или
  2. да се регистрира по режима в Съюза в България – опростена онлайн регистрация в българския портал за обслужване на едно гише във връзка с ДДС, който може да се използва за всички дистанционни продажби на стоки и всички доставки на услуги на клиенти в други държави — членки на ЕС, осъществявани от българското дружество. След регистрацията то ще може да декларира и плаща дължимия ДДС върху дистанционните продажби на стоки, извършени в целия ЕС, посредством българския портал за обслужване на едно гише.

Следва да обърнем внимание, че на основание чл. 79, ал. 3, т. 2 от ППЗДДС, доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки при условията на дистанционни продажби, за които не се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5 от закона, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.

Регистрацията за прилагане на режим в Съюза в България е доброволна и се извършва при условията и по реда на чл. 156 от ЗДДС. Ако дружеството избере да се регистрира за прилагане на режим в Съюза, то следва да спазва правилата на чл. 158 от ЗДДС за облагане на доставките.

Мястото на изпълнение на доставка, за която се прилага някой от специалните режими, е в държавата – членка по потребление. Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки се определят по законодателството на държавата – членка по идентификация – в случая България. Данъчната ставка на доставките е приложимата ставка в държавата – членка по потребление – там, където са клиентите. За документирането на доставките на услуги и на стоки при режим в Съюза се прилага законодателството на държавата – членка по идентификация. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки от данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, фактура може да не се издава, когато лицето е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по ЗДДС.

С разпоредбата на чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС е предвидено лице, регистрирано за режим в Съюза да не съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона за доставките, за които прилага този режим.

На основание чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС, лицата, регистрирани за режим в Съюза, не отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите по чл. 159г от ЗДДС, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби.

На основание чл. 159г от ЗДДС, лицата, които са регистрирани за прилагане на режим в Съюза или извън Съюза по ЗДДС за извършваните дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на страната са длъжни да водят електронни регистри. Информацията в електронните регистри се съхранява за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.