Физическо лице, което работи на трудов договор, се намира в отпуск поради бременност и раждане. Осигурителният  доход на лицето за периода, който се взема за база при определяне на размера на паричното обезщетение при бременност и раждане по реда на чл. 49,  ал. 1 от КСО, е максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

По време на отпуска поради бременност и раждане майката сключва граждански договор за извършване на конкретна работа срещу определено възнаграждение, което превишава минималната работна заплата за страната.

Въпросите, които възникват и на които ще отговорим са:

  1. Възможно ли е майката, която получава парично обезщетение за бременност и раждане, да работи по граждански договор през този период и същевременно да получава полагащото й се обезщетение?
  2. Дължат ли се осигурителни вноски върху изплатената сума по граждански договор за периода, когато лицето е в отпуск поради бременност и раждане?

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/. Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт, т.е. тази разпоредба не предвижда възможност тези лица да се осигуряват поради общо заболяване и майчинство. Това означава, че в случая няма пречка майката да полага труд по граждански договор по време на отпуска за бременност и раждане.

Или …. Полагането на труд от майката без трудово правоотношение, за което получава възнаграждение, не спира правото и да получава парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО.

На основание разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, която регламентира реда, по който се осигуряват лицата, полагащи труд по т.нар. граждански договори, т.е. труд без трудово правоотношение, задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт:

  1. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец /чл. 4, ал. 3, т. 5/;
  2. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение /чл. 4, ал. 3, т. 6/.

Предвид цитираната разпоредба, за да се отговори на поставените въпроси, касаещи осигурителните вноски, най – напред следва да се установи статута на лицето по време на отпуска поради бременност и раждане, т.е. трябва да се прецени дали майката притежава качеството на осигурено лице по смисъла на КСО.

Определение на понятието „Осигурено лице“ е дадено в §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10 от КСО продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:

  1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете
  2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;

От изложеното следва, че лице, което не упражнява дейност по трудовия си договор, се счита за осигурено лице по смисъла на цитираната разпоредба и през периода на законоустановения отпуск за бременност и раждане, когато получава обезщетение от държавното обществено осигуряване. Този период се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Следователно, тук приложение ще намери разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, по силата на който задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение, т.е. дори и да е под минималната работна заплата, върху него се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и ДЗПО по реда на чл. 6, ал. 11 от КСО.

На основание разпоредбата на чл. 6, ал. 11 за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

  1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО – тук са доходите по трудово правоотношение
  2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
  3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
  4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Сега да се върнем конкретно към разглеждания казус …

В конкретния случай, лицето не извършва дейност по трудовия си договор, но получава обезщетение от държавното обществено осигуряване за периода на отпуска за бременност и раждане. На основание цитираните разпоредби, този период се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски за ДОО, т.е. лицето се счита за осигурено на друго основание. В разглеждания случай, обаче, доходът на майката, от който е изчислено обезщетението за бременност и раждане, е максималният осигурителен доход. Следователно, няма да се начисляват и внасят осигурителни вноски върху дохода, придобит от майката през периода на отпуска за бременност и раждане, независимо от неговия размер.

Здравното осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение е уредено в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

На основание чл. 40, ал. 1, т. 3 б. „а“, когато полученото възнаграждение по граждански договор е равно или по – голямо от минималната работна заплата за страната, за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, ще възникне основание за здравно осигурявани по това правоотношение, ако не се осигуряват по – реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО.

Лицата, които са във временна неработоспособност поради бременност и раждане се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния доход за самоосигуряващи се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската и се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за които се отнасят.

Предвид гореизложеното, при изплащане на сума по гражданския договор за периода на отпуск за бременност и раждане, тъй като лицето е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, съответно не е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, и полученото възнаграждение по граждански договор превишава минималната работна заплата след намаляване с нормативно признатите разходи за дейността, се внасят здравноосигурителни вноски, определени по реда на  чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а” от ЗЗО, като се вземе предвид и поредността на доходите:

  1. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година (осигурителния доход по чл. 40, ал.1, т. 5 от ЗЗО);
  2. Доход, получен за работата по гражданския договор.