Адвокат, регистриран по ЗДДС по реда на ЗДДС, получава по специална адвокатска банкова сметка суми от клиенти за адвокатски хонорари и за държавни такси. Държавните такси са дължими от клиентите и адвокатът ги превежда от името на клиента по съответните сметки на държавните институции и съдилища.
Въпросите са:
- Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти, които са предназначени за държавни такси и следва ли да се издава фактура за тях?
- Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи, свързани с банкови такси удържани по повод преводи за държавни такси дължими от клиентите?
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, като съответно се намалява или увеличава с елементите посочени в чл. 26 ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на тези разходи.
В конкретния случай, сумите постъпващи по сметка на адвоката, необходими за заплащане на държавни такси от името на клиента попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС и не следва да се включват в данъчната основа на облагаемата доставка /адвокатска услуга/.
В случай, че лицето възстановяващо разхода е поискало да му бъде издаден документ за сумата, която е заплатило, предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставката, то от страна на адвоката, не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС. В този случай е допустимо документирането на сумите да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството.
Относно сумите, които се получават по сметка на адвоката за покриване на разходи за банкови такси, удържани по повод преводи за държавни такси, следва да се има предвид, че същите не представляват възнаграждение за извършена доставка по смисъла на ЗДДС, тъй като по силата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС финансиранията и субсидиите участват в определянето на данъчната основа, само когато са свързани пряко с доставка.
Според определението даденото в §1, т. 15 от ДР на ЗДДС „субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки и услуги.
Същевременно, не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, които са предназначени единствено за покриване на загуби или за финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвеждат задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане.
В конкретния случай, предвид изложеното дотук и доколкото постъпващите суми по сметка на адвоката са предназначени единствено за финансиране на разходи, данък не следва да се начислява и дружеството няма задължение да издава данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС.
В случая финансирането, може да бъде документирано с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.
