Българско дружество сключва договор за покупко – продажба и съответно закупува движима вещ /автомобил/  от чуждестранно физическо лице, гражданин на Германия. Покупката се извършва на територията на Германия.

Възникват въпросите:

  1. Следва ли българското дружество да включи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ информация за дохода, който е изплатен на германския гражданин?
  2. Ако отговорът на първи въпрос е положителен, то след като германският гражданин е установен в Германия и няма нито ЛНЧ, нито служебен номер от регистъра на НАП, как следва да се впише информацията в справката?

На основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България.

Предвид това, във връзка с определяне на данъчните задължения на едно физическо лице, основополагащо е правилното му дефиниране като местно или чуждестранно.

Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

  1. което има постоянен адрес в България, или
  2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
  3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 /чл. 5 от ЗДДФЛ/.

В конкретния случай физическото лице не отговаря на нито един от критериите, изброени от т. 1 до т. 4 на чл. 4 от ЗДДФЛ, т.е. става въпрос за чуждестранно физическо лице.

Предвид нормативната уредба, на облагане ще подлежат само доходите на чуждестранното физическо лице, получени от източници в Република България, които са подробно изброени в разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ.

Предприятията са задължени да изготвят и представят справка за изплатените през годината доходи на физически лица. Това изискване е въведено с разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Целта на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ е събиране на информация за действително получените доходи от физическите лица, без значение дали са облагаеми или необлагаеми. Тази информация се използва от органите по приходите за установяване на действителния размер на дължимия данък върху доходите, реализирани от физическите лица през предходната календарна година, а също и за изготвяне на проекти на данъчни декларации на задължените лица.

В разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ е регламентирано, че предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски:

  1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
  2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
  3. от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3;
  4. по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 9, 20 и 24, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.

Видно от цитираната разпоредба, при изплащане на доходи на чуждестранни лица от източник в Република България в справката по чл. 73 се посочват доходите по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък съгласно чл. 37 от ЗДДФЛ.

Освен това следва да обърнем внимание, че в изпълнение на Директива 2011/16/ЕС  на Съвета от 15 февруари 2011 година, относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане между държавите членки с разпоредбата на чл. 143з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е предвидено изпълнителният директор на Националната агенция за приходите да изпраща на компетентния орган на държава – членка на Европейския съюз, наличната информация за следните доходи на местни лица на тази държава членка:

  • доходи от трудови правоотношения;
  • възнаграждения по договори за управление и контрол;
  • застрахователни обезщетения/премии, изплатени при настъпило застрахователно събитие по договори за застраховки „Живот“, когато не попадат в обхвата на друг обмен на информация между държавите – членки на Европейския съюз;
  • пенсии;
  • собственост и/или доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително от ограничени вещни права върху такова имущество;
  • доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество.

Посочената информация се изпраща в стандартизиран електронен формат в срок до 30 юни на годината, следваща данъчната година, през която е станала налична.

Във връзка с изпълнение на задължението на Република България за изпращане на информация за изброените по – горе доходи към другите държави – членки, възниква необходимост от събирането на тази информация. Предвид това, с разпоредбата на чл. 73а от ЗДДФЛ се въвежда изискване към задължените лица за подаване на информация относно начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава членка на Европейския съюз суми от тях по посочените категории доходи.

Предвид гореизложеното, въз основа на цитираните разпоредби, следва извода, че в настоящия случай, доходът от покупко-продажбата на движима вещ, изплатен на чуждестранното физическо лице, установено на територията на Германия, не подлежи на данъчно облагане в страната и не следва да се удържа данък.  Същият не попада и сред изброените доходи, за които държавите-членки е необходимо да обменят информация, поради което за него не следва да бъде подавана информация както в справката по чл. 73, ал. 1, така и по реда на чл. 73а от ЗДДФЛ.