Българско дружество, регистрирано по реда на ЗДДС, е с основна дейност продажба на хранителни добавки и козметика чрез онлайн платформите Etsy.com и Ebay. Клиенти на дружеството са данъчно незадължени лица /физически лица/ от трети страни, ЕС и България. При продажби към клиенти от трети страни дружеството начислява 0% ДДС, а при продажби в ЕС – 20% ДДС.

Възникват въпросите:

  1. Следва ли българското дружество да се регистрира задължително за прилагане на специален режим в Съюза на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС?
  2. По какъв начин се определя прагът от 10 000 евро – стойността на продажбите без вкл. ДДС или с вкл. ДДС?
  3. Реализираните вътреобщностни дистанционни продажби следва ли да се посочват справката – декларация по ДДС?
  4. След регистрация за прилагане на режим в Съюза, реализираните продажби към клиенти, установени в България, в коя декларация следва да бъдат посочвани?

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ., бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влязоха в сила от 01.07.2021 г., като са въведени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Същите касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.

На основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

  1. извършва доставки на:

а) услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или

в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

  1. лицето:

а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната,

  1. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.

Съгласно § 63, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., в сила от 01.04.2021 г.) данъчно задължените лица и представителите, които действат от тяхно име и за тяхна сметка, могат считано от  1 април 2021 г. да се регистрират за прилагане на режим в Съюза като подадат заявление за регистрация за доставки, извършвани на или след 1 юли 2021 г.

 Когато българското дружество, регистрирано по ЗДДС:

  • извършва доставка на стоки към своите клиенти – данъчно незадължени физически лица, установени в други държави членки и
  • стоките се транспортират от територията на страната до клиентите в други държави членки на ЕС, то

доставката на стоки, в този случай, се определя като доставка на територията на страната. Основание за това е чл. 20б, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. По отношение на облагането на тези доставки приложение  ще намери данъчната ставка по чл. 66 от ЗДДС, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс , е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка – в случая България,
  2. стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка – в конкретния случай, транспортиране на стоките от България до друга държава членка,
  3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

При едновременно изпълнение на изброените условия, мястото на изпълнение на доставката на стоката е в държавата членка, в която е установен доставчикът. В конкретния случай това е България и се прилага данъчна ставка 20 на сто по българското законодателство.

Видно от т. 3 на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в рамките на календарната година, българското дружество трябва да следи общата стойност на продажбите без ДДС към физически лица в други държави членки.

Когато дружеството надхвърли посочения праг от 10 000 евро през текущата година, мястото на изпълнение на доставката на стока ще се определи по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС. Това ще е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя – държавата членка, където е установено физическото лице – получател на стоката

 При превишаването на прага от 10 000 евро, пред българското дружество стоят две възможности:

Първа възможност:

  • да се регистрира по ДДС в държавите членки, където са установени клиентите – данъчно незадължени лица. В случай, че избере тази възможност, дружеството ще прилага ставките на ДДС на държавите членки, където се намират клиентите. Документирането, декларирането и плащането на данъка ще става съобразно разпоредбите на чуждото законодателство.

Втора възможност:

  • да се регистрира по чл. 156 от ЗДДС за прилагане на режим в Съюза. И този случай дружеството ще прилага данъчните ставки на държавите членки, където се намират клиентите – данъчно незадължени лица, НО документирането, декларирането и плащането на данъка ще става съобразно разпоредбите на българския ЗДДС.

Видно от гореизложеното, регистрацията по чл. 156 от ЗДДС за прилагане на режим в Съюза няма задължителен характер.

Съгласно чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага. Съгласно ал. 7, 8 и 9 на чл. 159 от ЗДДС в справка-декларацията по ал. 4 като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:

  1. доставки на услуги;
  2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
  3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.

Когато стоките се изпращат или транспортират от територията на други държави членки, справка-декларацията освен горепосочената информация за тези доставки включва и идентификационен номер за целите на ДДС или национален данъчен номер, издаден на лицето от държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират. Регистрирано лице на основание чл. 156 от ЗДДС, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на ДДС или национални данъчни номера, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки на услуги, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем, и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект.

Предвид цитираните разпоредби, ако дружеството се регистрира в страната за прилагането на специален режим в Съюза на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, при условие че извършваните от дружеството доставки на стоки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14 от ЗДДС, в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС следва да отчита/посочва всички вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, включително и стоките, на които изпращането или транспортирането завършва на територията на страната, когато се изпращат или транспортират от територията на друга държава членка.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 14 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е налице, когато стоката, предмет на доставката, се изпраща или транспортира от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя. В този смисъл, ако изпращането или транспортирането на стоките, предмет на извършваните от дружеството доставки, започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в случая България, то тези доставки не могат да бъдат определени като вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. За тези доставки се прилагат общите правила на ЗДДС. Мястото на изпълнение на тези доставки съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е на територията на страната, съответно при условие че не попадат в обхвата на освободените доставки по Глава четвърта от закона, същите биха били облагаеми доставки на основание чл. 12 от закона. В тези случаи, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС, данъкът е изискуем от доставчика, като същият се начислява по реда на чл. 86 от ЗДДС, като лицето:

  1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
  2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период, т.е. в справка-декларацията, която лице, регистрирано по общия ред на ЗДДС, подава;
  3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Предвид изложеното, в случай че изпращането или транспортирането стоките, предмет на извършваните от дружеството доставки чрез онлайн платформите Etsy.com и Ebay,  започва и завършва на територията на една и съща държава членка – България, за същите специалният режим в Съюза не е приложим, съответно същите не следва да се отчитат/посочват в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, а следва да се отчитат/посочват в справка-декларацията по чл. 125 от закона, т.е. в справка-декларацията, която лице, регистрирано по общия ред на ЗДДС, подава.