Фирма предоставя ваучери за храна в размер на 80 лева месечно на своите служители. През м. Септември във фирмата е наето лице по граждански договор за извършване на конкретна дейност в рамките на определен срок.

Възниква въпроса:

  1. На лицето, изпълняващо конкретна задача въз основа на извънтрудово правоотношение, полагат ли се ваучери за храна? Как следва да се третират по реда на ЗКПО?

На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

  1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
  2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
  3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

Видно от гореизложеното, за да попадне в хипотезата на чл. 209 от ЗКПО и направения разход да не бъде облаган с данък, същият следва да бъде третиран като социален разход, предоставен в натура.

На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/, се облагат с данък върху разходите. Съгласно т. „б“ от цитираната норма социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.

Дефиниция на понятието „социални разходи, предоставени в натура“ се съдържа в &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

По смисъла на цитираната норма, „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Видно от посочената дефиниция, за да може определени разходи да бъдат квалифицирани като социални и да бъдат третирани по реда на част четвърта от ЗКПО, те следва да отговарят едновременно на следните критерии:

  1. разходите да имат характер на социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда:
    • организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
    • търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
    • транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
    • бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
    • бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
    • подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
    • задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
  2. да са предоставени:
    • по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда, т.е. с решение на общото събрание на работниците и служителите;
    • от ръководството на предприятието, т.е. с издадена заповед, съобразена със социалната политика на дружеството.
  3. социалните придобивки трябва да са достъпни:
  4. социалните разходи трябва да са предоставени в натура – няма да е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя/възложителя и служителите/работниците, както и лицата, наети по договор за управление и контрол, са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
  5. социалните разходи следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.

От гореизложеното става ясно, че един от критериите, за да бъде признат даден разход като социален, е социалните придобивки да бъдат достъпни за всички наети лица в дружеството, включително и за наетите по договор за управление и контрол, т.е. трябва да е спазен принципът за общодостъпност на социалната придобивка. С други думи казано, всяко наето лице трябва да има правото и възможността да се възползва от социалната придобивка.

Следва да обърнем внимание, че наети лица са лицата, които са наети по правоотношения, които са трудови съгласно КТ, в т.ч. по договор за управление и контрол, както и служебни съгласно Закона за държавния служител, по силата на които получават работна заплата в парично или натурално изражение за извършена работа, без да има значение вида на трудовия договор.

Лицата работещи по т.нар. граждански договори, не се третират като наети лица. Те не са работници и служители, наети по реда на Кодекса на труда. Предвид това, получените от такива лица ваучери за храна до 80 лева месечно, не попадат в хипотезата на чл. 209 от ЗКПО.

Предвид гореизложеното, ако фирмата реши да предостави ваучери за храна на лицето, наето по извънтрудово правоотношение, то тези ваучери не представляват социален разход, предоставен в натура на работници и служители и на лица, наети по договор за управление и контрол, по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКПО. Следователно този разход не подлежи на облагане с данък върху разходите. Получените ваучери за храна в размер до 80 лева от лицето, наето по граждански договор, представляват доход предоставен в натура по сключения граждански договор и предвид това този доход ще подлежи на облагане по общия ред, заедно с договореното парично възнаграждение за извършената работа от това лице.

Ако фирмата реши да не предоставя ваучери за храна на лицето, наето по граждански договор, то по никакъв начин не би нарушила принципа на общодостъпност на социалните разходи, тъй като, както казахме, лицата, наети по граждански договор, не се разглеждат като наети лица и ваучерите за храна, получени от тях, не представляват социален разход, предоставен в натура по смисъла на ЗКПО.