На всички служители, работещи в българско дружество се полагат ваучери за храна в размер на 200 лева месечно. Предстои работодателят да сключи допълнително споразумение към основния договор на служител за преназначаване от една длъжност на друга. За новата длъжност е определено по – ниско трудово възнаграждение, т.е. по – ниско от месечното възнаграждение по основния трудов договор.

Въпросът е:

  1. Нарушено ли е изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО?
  2. В случай, че отговорът на първи въпрос е положителен, то каква ще е данъчната основа за начисляване на данък върху разходите – размера на изплатените ваучери за всички служители или размера на ваучерите само на преназначения служител?

На основание чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКПО, документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура под формата на ваучери за храна на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/ се облагат с данък върху разходите.

Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква ”б” в размер до 200,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО:

  1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
  2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
  3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

Считано от 01.01.2022 г. в ЗКПО бяха направени временни изменения, касаещи размера и обхвата на необлагаемите с данък върху разходите ваучери за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО. Промените бяха въведени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. / ЗДБРБ /.  Съгласно разпоредбата на &1, ал. 7 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ не се облагат с данък върху разходите социалните разходи за 2022 г. по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО.

За 2023 г. е запазен необлагаемия размер на ваучерите за храна от 200 лв. месечно за наето лице /&3 от ПЗР на ЗДБРБ/. Също така необлагаемият размер на ваучерите за храна от 200 лв. месечно за наето лице е въведен и в разпоредбите на чл. 209, ал. 1 и чл. 214, ал. 2 от ЗКПО, които ще влязат в сила от влизането в сила на ЗДБРБ за 2023 г. /&10 и &16, т. 3 от ПЗР/.

Първото условие, визирано в чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се отнася до договореното основно месечно възнаграждение и изисква в месеца на предоставяне на ваучерите същото да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Следователно, условието трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за дружеството като цяло.

От текста на чл.209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е видно, че изпълнението на първото условие следва да се установи за всяко наето лице. Изпълнението на другите две условия, а именно по т. 2 и т. 3 се отнася към самото данъчно задължено лице.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда в трудовия договор се определя основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл основното трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор.

От друга страна с разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от ЗКПО е регламентирано, че когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

Предвид гореизложеното, ако със сключването на допълнително споразумение към основния трудов договор се променя договореното основно месечно възнаграждение и в резултат на това то е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, то няма да е налице изпълнение на изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. В този случай, независимо от изпълнението на останалите две посочени изисквания в нормата, при предоставянето на ваучери за храна в размер до 200,00 лв. данъчно задълженото лице не може да ползва предвиденото в закона освобождаване от данък върху разходите за ваучерите, предоставени на наетото лице. На основание чл. 214, ал. 3 от ЗКПО, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец. В случая данъчната основа е целият размер на разходите за ваучери за храна на конкретното наето лице, по отношение на което не е изпълнено условието на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, без значение че разходите са до 200,00 лв.

Ако със сключването на допълнителното споразумение не се променя договореното основно възнаграждение и се изпълняват кумулативно изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО, предоставените от дружеството ваучери за храна в размер до 200 лв. няма да се облагат с данък върху разходите.

Предвид гореизложеното и на база цитираните разпоредби се налагат следните изводи:

  1. В случай, че не е изпълнено условието на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, то на основание на чл. 214, ал. 3 от с.з., данъчната основа за определяне на данъка върху разходите ще се формира от целият размер на ваучерите за храна, начислени като разход за календарния месец на наетото лице, чието договорено основно месечно възнаграждение в месеца на предоставяне на ваучерите е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
  2. В случай, че не е налице изпълнение на което и да е от условията по т. 2 и т. 3 на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, то данъчната основа по чл. 214, ал. 3 от с.з. за съответния месец ще се формира от целия размер на ваучерите за храна за всички наети лица, начислени като разход за календарния месец.