Собственик сте на фирма, регистрирана за целите на ЗДДС. Имате сключен договор за търговско представителство с възложител – фирма, установена и регистрирана за целите на ДДС в Австрия. По силата на сключения договор приемате да представлявате и да уговаряте договори за продажби от името на възложителя срещу уговорено в договора възнаграждение. Често възниква необходимост от командировки в страната и чужбина, които са свързани с изпълнение на договора, а също и с организирани от страна на австрийската фирма срещи и обучения във връзка с предлаганите продукти. В договора е предвидено, че транспортните разходи и разходите за нощувките са за сметка на възложителя и платените суми от изпълнителя се възстановяват от възложителя. Във връзка с така описаната ситуация, възникват следните въпроси:

  1. При определяне на данъчната основа по ЗДДС, следва ли да бъдат включени разходите за транспорт и нощувки, които по силата на договора подлежат на възстановяване и какво е основанието за това?
  2. Начислява ли се ДДС при документирането на тези разходи?
  3. Какъв документ следва да издадете за извършените разходи за сметка на австрийската фирма и как следва да се отрази документа в дневника за продажби?

При определяне на данъчната основа по  ЗДДС, следва ли да бъдат включени разходите за транспорт и нощувки, които по силата на договора подлежат на възстановяване и какво е основанието за това?

Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Така определената данъчна основа се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката /чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС/.

В конкретния случай разходите, които са за сметка на възложителя, представляват част от разходите, извършени във връзка с изпълнение на сключения договор между вашата и австрийската фирма, т.е. направените разходи са пряко свързани с извършваната доставка. Цялата сума по доставката, в това число и сумата на разходите за възстановяване, има характер на плащане по доставка за осъществената услуга по сключения договор и представлява данъчна основа на същата.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика, като доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

В описаната ситуация, сумите за възстановените разходи, платени от възложителя на изпълнителя въз основа на документи издадени на името на последния, не попадат в  приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, тъй като това са разходи, направени от името на изпълнителя за сметка на възложителя по силата на сключения договор.

Предвид гореизложеното, в качеството ви на изпълнител, със сумата на  разходите, които са за сметка на възложителя, следва да увеличите данъчната основа на доставката за услуга по сключения договор на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Те следва да се разглеждат като елемент от възнаграждението за услугата, която вашата фирма предоставя на австрийския възложител по сключения договор. Същите ще следват режима на основната доставка и съответно следва да се приложи данъчната ставка, приложима за основната доставка.

Начислява ли се ДДС при документирането на тези разходи?

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО). Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В описания случай получателят на услугите /австрийската фирма/ се определя като данъчно задължено лице по смисъла на параграф 18, т.1, б „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), тъй като същият е регистриран за целите на ДДС в Австрия.

Доколкото услугите по търговско представителство не попадат в изключенията, изрично посочени в чл. 21, ал. 4, чл. 22 и чл. 23, ал. 1 от ЗДДС, за определяне мястото на тяхното изпълнение е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на услугите по търговско представителство, ще е на територията на Австрия – държавата, в която е установен техният получател, регистрирано за целите на ДДС лице, тъй като услугата не се предоставя на постоянен обект на територията на България.

За доставки с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за доставчика не възниква задължение за начисляване на ДДС. При положение, че разходите, които се възстановяват от получателя на услугата са пряко свързани и съпътстват доставката на извършваната от вашата фирма услуга към австрийската фирма, при тяхното документиране не следва да бъде начисляван данък върху добавената стойност.

Какъв документ следва да издадете за извършените разходи за сметка на австрийската фирма и как следва да се отрази документа в дневника за продажби?

Всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Фактурата следва задължително да съдържа изброените в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС реквизити.

В конкретния случай, тъй като мястото на изпълнение на доставката на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, то нейното документиране се извършва по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111 а, ал. 2 от ЗДДС. За доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Предвид разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване”, както и основанието за това – чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Ако за извършената услуга е издадена фактура, без да бъдат включени разходите, пряко свързани с доставката, документирането на разходите, с които се увеличава данъчната основа на доставката следва да се извърши с дебитно известие по реда и условията на чл. 115 от ЗДДС.

Издадените фактури и известия към тях следва да бъдат отразени в дневника за продажби по ЗДДС за периода, в който са издадени, в колона 22 „Данъчна основа на доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка”, съответно в клетка 17 от справка-декларацията.