Дружество, с основна дейност търговия с детски играчки, е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС. Във връзка с осъществяваната дейност, фирмата сключва договор за доставка на стоки от немска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Германия. В издадените от немския доставчик фактури за периода от януари до май са посочени на отделни редове данъчната основа, транспорт, ДДС, както и обща сума за плащане. Общата сума по издадените фактури от януари до май, с последната издадена през м. май, надхвърля 22 500 лева без начисленото ДДС, от които 1500 лева е стойността на транспорта. Въпросите са:

  1. Подлежи ли българското дружество на задължителна регистрация по реда на чл. 99 от ЗДДС, при условие, че вече е регистрирано на друго основание /чл. 97а от същия закон/?
  2. Коя сума следва да се вземе предвид при определяне на ВОП относно регистрацията по чл. 99, ал. 3 от ЗДДС – общата сума на ВОП без ДДС и транспорт или сумата с ДДС и транспорт?
  3. Може ли фирмата да се регистрира по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС?
  4. Каква е разликата между регистрацията по реда на чл. 99, ал. 3 и тази по реда на чл. 100, ал. 1 от закона?

Подлежи ли българското дружество на задължителна регистрация по реда на чл. 99 от ЗДДС, при условие, че вече е регистрирано на друго основание /чл. 97а от същия закон/?

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, на задължителна регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. По смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за лицата посочени по-горе възниква задължение за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни ПРЕДИ датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. за текущата календарна година. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посочения праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

В случая се следи общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени, т.е. начисленият данък във фактурите, издадени от немския доставчик не участва в общата стойност на оборота, необходим за задължителна регистрация по реда на чл. 99 от ЗДДС.

Видно от гореизложеното, за да намери приложение чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, то налице следва да е вътреобщностно придобиване /ВОП/.

Съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС ВОП е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставч икът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

За да намери приложение режимът на ВОП, който е регламентиран с чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:

  • Доставчикът на стоката да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие – в случая немският доставчик е с валиден ДДС номер;
  • Предмет на доставката да е стока, като ВОП включва придобиване право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и фактическото получаване на стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС – в конкретния случай това условие е изпълнено;
  • Възмездност на придобиването – изпълнено условие;
  • Стоката да се транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка – в случая стоката се транспортира от територията на Германия до България;

В разглеждания случай при наличието на валиден ДДС номер на немския доставчик, както и предвид факта, че са изпълнени едновременно посочените условия в ЗДДС, за фирмата ще е налице ВОП по смисъла на чл. 13 от закона. И предвид обстоятелството, че с последната доставка на стоки през месец май стойността на доставките от немския доставчик ще превиши 20 000 лв., за българското дружество ще възникне задължение за регистрация на основание ВОП, независимо че фирмата е регистрирана за целите на ЗДДС по чл. 97а. Основание за това е чл. 97а, ал. 5 от закона, съгласно който лице, което е регистрирано на основание на чл. 97а и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДДС за лицата възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

Предвид изложеното, в този случай за фирмата ще е налице основание за задължителна регистрация по реда на чл. 99 от закона, като заявление за регистрация следва да се подаде 7 дни преди възникване на данъчното събитие за доставката през м. май, с която се превишава прага от 20 000 лева. На основание чл. 63, ал. 1 от ЗДДС, данъчното събитие при ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната – в случая това ще е датата на прехвърляне на собствеността върху стоката, предмет на доставката от м. май.

Регистрацията по реда на чл. 99 от ЗДДС се извършва от органите по приходите в три дневен срок от датата на подаване на заявлението за регистрация.

При придобиването на стоките вече като регистрирано лице на основание чл. 99 от закона, фирмата ще трябва да начисли ДДС чрез издаване на протокол по реда и сроковете, предвидени в чл. 117 от закона. На облагане с ДДС ще подлежи цялата стойност на последната доставка, а не само стойността над 20 000 лева. Издаденият протокол, с който е начислен ДДС, задължително се отразява в дневника за продажби.

Важно е да се знае, че на основание чл. 70, ал. 4 от закона лицата, регистрирани на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1 – 6 и чл. 100, ал. 2 от закона нямат право на данъчен кредит. В разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от правилника за приложение на ЗДДС е указано, че регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона могат да не изготвят дневник за покупки, като в тези случаи подаваният дневник за покупки трябва да съдържа един единствен запис със стойности „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета. Предвид изложеното, издаденият протокол за придобиването на стоките няма да намери отражение в дневника за покупки.

Коя сума следва да се вземе предвид при определяне на ВОП относно регистрацията по чл. 99 от ЗДДС?

За да отговорим на този въпрос, следва да вземем под внимание разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС. Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26. Тя се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. В данъчната основа следва да бъдат включени и:

  • всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката;
  • всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
  • съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, опаковане, транспорт, застраховка и други пряко свързани с доставката;
  • стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

Съгласно чл. 64, ал. 4, данъчната основа при ВОП не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. Това означава, че ако във връзка с транспортна услуга или друга услуга, съпътстваща доставката на услугата по транспорта, свързана с вътреобщностното придобиване на стоки, и по която получател е придобиващия по ВОП и са налице условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при които данъкът е изискуем от получателя на доставката, данъчната основа на тази услуга не се включва в данъчната основа на ВОП, а се облага отделно – също чрез самоначисляване на данък, по реда на чл. 82 от ЗДДС.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай в данъчната основа на ВОП няма да се включи данъчната основа на транспортната услуга в размер на 1500 лева.

Също така, предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 4 начисленият данък във фактурите, издадени от немския доставчик не участва в общата стойност на оборота, необходим за задължителна регистрация по реда на чл. 99 от ЗДДС.

Възможно ли е фирмата да се регистрира по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС?

В чл. 100 от ЗДДС е предвидена регистрация по избор. Съгласно ал. 1 на същия член, всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, има право да се регистрира по този закон. Всяко лице, което отговаря на критериите на чл. 3 от ЗДДС за данъчно задължено лице, би могло да се възползва от регистрацията по избор, тъй като законодателят не е поставил изискване за натрупване на определен минимален оборот.

Преди придобиването на стоката от немския доставчик, българското дружество може да упражни правото си и да се регистрира на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС като подаде заявление за регистрация по образец, в което посочва основанието за това. Следва да се вземе под внимание, че регистрацията се извършва от органите по приходите в рамките на 14 дни и това следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 99 от закона.

Каква е разликата между регистрацията по чл. 99 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС?

  1. Налице е разлика по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит между регистрираните на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за лицата, които са регистрирани на основание чл. 99 от закона.

За лицата, регистрирани на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако:

  • са налице изискванията на чл. 68 и чл. 69 от закона;
  • не са налице ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, посочени в чл. 70 от закона;
  • са изпълнени условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирани в чл. 71 от закона;
  • е спазен периода за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в чл. 72 от закона.
  1. Налице е разлика при дерегистрацията на лицата, регистрирани на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.

Основанията за дерегистрация на регистрираните по реда на чл. 99 от ЗДДС са регламентирани в чл. 108, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Същата може да бъде прекратена, ако едновременно са изпълнени следните условия:

  • за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите ВОП, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв.;
  • към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

Предвид разпоредбата на чл. 108, ал . 1 от ЗДДС, основание за дерегистрация по избор, възниква за лицата, регистрирани на основание чл. 96, ал. 1, 97, 97б, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация.

На основание чл. 108, ал. 2 от ЗДДС, лицата, които са регистрирани по избор съгласно чл. 100, нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 12 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрация.

Доверете се на експертите от Счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт! Ние можем да ви предложим счетоводни услуги на конкурентни цени.