Българска фирма, регистрирана съгласно ЗДДС, сключва договор за наем на ел. генератори с румънска фирма с румънски ДДС номер, които ще се използват на територията на България. За извършения транспорт от Румъния до България българската фирма разполага с транспортен документ, доказващ доставката по договора за наем. Използва ги определен период от време по наемния договор, след което решава да закупи активите на определена от доставчика сума.

Какво е данъчното третиране на така описаната сделка от гледна точка на ЗДДС? Налице ли е вътреобщностно придобиване /ВОП/ за българската фирма и трябва ли да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС? Как следва да се оформи документално?

Може ли да се разглежда като вътреобщностно придобиване /ВОП/?

Условията и редът за прилагане на режима на ВОП са описани в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на цитирания член, вътреобщностно придобиване е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Както е видно от цитираната разпоредба, за да бъде приложен режимът на ВОП следва да са изпълнени следните условия:

  1. Доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към момента на настъпване на данъчното събитие;
  2. Предмет на вътреобщностното придобиване да са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС, като ВОП включва придобиване на право на собственост или друго вещно право върху стоката, а също и фактическото получаване на стоката в случаите по чл. 6, ал. 2;
  3. Придобиването да е възмездно. Съгласно чл. 2, т. 2 от ЗДДС възмездността на придобиването е задължително условие за наличие на ВОП. В & 1, т. 8 от ДР на ЗДДС е дадено определение за „безвъзмездна“ доставка – доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Определението за „възмездност“ на придобиването следва да се изведе на основание на противното от & 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
  4. Транспортът да започва от територията на друга държава членка и да завършва на територията на България, т.е. двете крайни точки на транспорта да са на териториите на две различни държави членки на Европейския съюз, като отправната точка е територията на друга държава членка.

В конкретния случай:

  • доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Румъния;
  • предмет на доставката са стоки – ел. генератори;
  • българската фирма придобива правото на собственост върху ел. генераторите;
  • придобиването е възмездно;
  • за да бъде приложим режимът на ВОП, едно от условията е транспортът на стоките да започва от територията на държава членка и да приключва на територията на страната. Както е видно от описаната ситуация, към момента на прехвърляне на собствеността върху ел. генераторите, същите се намират на територията на България. Т.е. не е налице последното условие от чл. 13, ал. 1 от ЗДДС – транспортиране на стоките.

Предвид цитираните разпоредби, в конкретната ситуация не е налице ВОП и за българската фирма не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.

Фактурата, издадена от румънската фирма, не следва да бъде отразена в дневника за покупките. Ако българската фирма има желание да отрази фактурата, издадена по реда на чуждото законодателство, в дневника за покупките, то същата следва да бъде отразена в колона 9 – „ДО на получените доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит“.

След като описаната сделка не може да бъде третирана като ВОП, то какво е нейното данъчно третиране от гледна точка на ЗДДС?

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е записано, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

От съществено значение е да се определи мястото на изпълнение при доставката на стоки.

Мястото на изпълнение при доставки на стоки се определя по реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в зависимост от обстоятелството дали стоката се превозва или не. Съгласно цитираните разпоредби мястото на изпълнение на доставката е там, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността или при фактическото ѝ предоставяне, ако не се превозва /чл. 17, ал. 1/, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът ѝ към получателя /чл. 17, ал. 2/.

В конкретния случай, прехвърляне на собствеността върху ел. генераторите се извършва на територията на страната. Доставката на стока /ел. генератори/, която не се транспортира и при която прехвърлянето на собствеността се извършва на територията на страната, е облагаема и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъкът е изискуем от регистрирано по ЗДДС лице – доставчик по облагаема доставка на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.

Румънската фирма няма регистрация за целите на ДДС в България. При осъществяване на описаната сделка тя формира оборот за регистрация за доставките с място на изпълнение на територията на страната. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Доверете се на счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт за решаването на Вашия счетоводен казус!