Криенето на данъци не е от вчера. С легални данъчни трикове или на тъмно това се прави от бедни и богати. Като се стигне до разкриване обаче, остава един последен шанс – криенето от данъчните. За да се спечели време,  да се потърси алиби, да се прикрият следи или просто с наивната мисъл: „Абе, може пък да ни се размине“…

Играта на жмичка с данъчните може да бъде и неформално колективна. В разгара на туристическия сезон в социалната мрежа Facebook беше създадена затворен група, която информира участниците й за данъчните проверки на НАП. В нея даже са публикувани и снимки на инспекторите на НАП, които правят проверки, за да може собствениците на обектите да бъдат нащрек за приближаваща проверка. Групата е създадена от търговци, които вече са били глобени от Агенцията за данъчни нарушения.

Участниците в тази група явно не вярват, че само две неща са неизбежни на този свят – данъците и смъртта. Или поне не са сигурни за данъците.

Затова пък данъчните отговориха на ударите. С подготвяне на свирепо ново законодателство.

Десет хиляди лева глоба за физически лица и 20 000 лв. за фирми за всеки ден, в който е извършвана манипулация на софтуер за отчитане на продажби. Това предвиждат промени в Закона за ДДС, предложени от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Още по-тежки да са наказанията за всеки, който не допуска данъчните за проверка до компютрите си – 20 до 30 хил. лв., ако не са търговци, и 50 до 60 хил. лв. – за фирми.

Всяка година данъчните проверяват между 1500 и 1800 физически лица. Вероятността да сте сред тях математически не е голяма, но тъй като няма критерии за подбор, срещата ви със служители на Националната агенция за приходите не е невъзможна. За да мине по-гладко, може да сте подготвени, трупайки архив. Най-вече като пазите куп документи за последните поне шест години. Началото може да бъде поставено сега – като подавате годишната си декларация за доходите до 30 април, оставете в архива си копие от нея, както и от служебните си бележки.

За да приключи по-безболезнено срещата с данъчните органи, е необходимо да си пазите всяко писмено доказателство за доход или разход – например банкови извлечения. При проверките обяснения за получени пари на ръка от приятели и познати, печалби от хазарт, дългогодишни спестявания „в буркан“ без никакви писмени доказателства няма да свършат работа. При ревизия данъкоплатецът трябва да докаже, че не дължи търсените от НАП данъци, т.е. всеки е „виновен до доказване на противното“.

С новото законотворчество се иска да се пази не само хартията, но и всичко в компютъра. Копия на цялата база данни, създавани чрез софтуера, да се съхранява пет години след изтичане на давностния срок за задължението, с което са свързани, предлага още Стоянова. Освен регистрация на касовите апарати да има регистрационен режим и за софтуера, предвиждат промените. Много от тях позволявали вграждане на функции, след които в края на операциите не се подавала команда за отпечатване на фискален бон или пък автоматично се изтривала част от операциите. Такъв режим ще има и за фискалните принтери, каквито работят в 43 000 обекта.

При данъчни проверки било установено, че от 30 до 70% стига укритият оборот в обекти, използващи софтуер за управление на продажбите. Други търговци обяснявали, че информацията се пази в т.нар. облак и те нямали достъп до нея. По данни на НАП над 20 хил. обекта използват подобен софтуер.

Законът ще задължи собствениците на електронни магазини да декларират в НАП кой извършва услугите у нас, пълния списък на услугите, вида на софтуера, доставчика на хостинга и местонахождението на базата данни.

Данъчните ще оповестяват списък на търговците, който ще е достъпен за потребителите. Предварителни разчети показват, че за замяна на нерегистриран софтуер с легален ще са нужни 120 лв. на работно място.

Явяването за справка при данъчните или проверка на място не е все пак болка за умиране. Но всеки може да стане обект на административно производство. Органът по приходите може да реши да пристъпи към проверка и ревизия при липса на данъчна декларация за тази година, при попадане в някоя извадка за наблюдение, при искане  за връщане на надвзети суми, в случаи на данъчни облекчения, при използвани неистински документи или такива с невярно съдържание, при подаден сигнал от друго лице за укриване на доходи, при преценка, че декларираните доходи не отговарят на имущественото и финансовото състояние на лицето за дадения период, и т.н. Ако сте собственик на фирма, в която сте внасяли често големи суми, за да не излезе касата на минус за определения период, вероятността данъчните да ви направят ревизия и като физическо лице е голяма.

НАП пусна черен списък на дедесари

От началото на 2018 г. НАП започва да публикува на своята интернет страница списъци с подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Така е видно кой крие ДДС. В него са магазини, заведения, сергии на пазари, автосервизи, хотели, складове, фризьорски салон, аптека и ателие за химическо чистене. Мярката със списъците е срещу опитите за заобикаляне на санкцията „запечатване“, въведена през миналата година, и особено активно прилагана при проверките по морските курорти през лятото. Данъчните инспектори вече имат право успоредно с глобите да затварят за срок до 30 дни заведения и магазини, които не издават касови бележки и крият обороти.

НАП обаче установи, че нарушителите са намерили начин да заобикалят новата санкция – чрез скоростно прехвърляне на обекта на друга фирма, преназначаване на персонала, прехвърляне на касовите апарати и преподписване на договори с наемодатели и доставчици. Затова с последните промени в Закона за ДДС бе прието, че подлежащ на запечатване обект ще бъде затворен – независимо от промяна на субекта, който го стопанисва, при условие че новият стопанин знае за санкцията.

Именно затова НАП започва да публикува черен списък на местата, в които е установила криене на данъци – всеки да може да се информира. Остава в сила и досегашното залепяне на предупредителни съобщения на самия обект.

От началото на годината в сила е още една промяна в Закона за ДДС, с която се запушва една от пробойните в облагането с този данък – избягването на регистрация по ДДС при достигане на 50 000 лв. оборот. Срокът за задължителната регистрация е силно съкратен – 7 дни след достигане на оборот от 50 000 лева. Старата разпоредба бе 14 дни след приключване на месеца, в който е достигнат прагът, което на практика даваше възможност фирмите да се бавят повече от месец.

Източник: Интернет страницата на вестник „БанкерЪ“