Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание беше внесен на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и ил. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Този закон урежда извънредните мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението и заразата на COVID-19 за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение.

§ 4. В Кодекса на труда се правят следните изменения и допълнения:

  1. Създава се чл.120б:

„Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение

Чл.120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника и служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние.

(2) Промяната по ал.1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл.107в, ал.2 и/или чл.107и, ал.2.“

  1. Създава се чл.120в:

„Преустановяване на работа поради извънредно положение

Чл.120в.(1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до прекратяване на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за целия период на извънредното положение.“

  1. В чл.138а се правят следните изменения и допълнения:

а) създава се нова ал.2:

„(2) В предприятието или негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или на част от този период непълно работно време на работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“

б ) досегашната ал.2 става ал.3 и в нея след думите „по ал.1“ се добавя „и по ал.2“.

в) досегашната ал.3 става ал.4.

  1. Създава се чл.173а:

„Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Чл.173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника и служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил осем месеца трудов стаж. Ако работникът или служителят е използвал пълния размер на платения годишен отпуск, работодателят предоставя ползване на неплатен отпуск.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на :

  1. бременна работничка и служителка, и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
  2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му;
  3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му;
  4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
  5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
  6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.2 и 3.

5. Създава се чл.218а:

„Обезщетение при преустановяване на работа поради обявено извънредно положение

Чл. 218а. За времето на преустановяване на работа на предприятието или на част от него със заповед на държавен орган поради извънредно положение, работникът или служителят има право на обезщетение в размер 50 на сто от брутното му възнаграждение трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи.“

  1. Създава се чл. 267а:

„Трудово възнаграждение при преустановяване на работа поради обявено извънредно положение

Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в, ал. 1 работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение“

§ 5. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:

  1. Създава се чл. 3а:

„Изпълнение на задължения при обявено извънредно положение

Чл. 3а. (1) В случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България:

  1. нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на глави от четвърта до осма в част първа спират да текат;
  2. заявления, жалби и други документи във връзка с парични обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор;
  3. непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи на извънредното положение, не се счита за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до един месец след прекратяването на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се считат за подадени в срок.“

  1. В предходните и заключителните разпоредби се създава § 22ч:

„§ 22 ч. Личните пенсии, свързани с трудовата дейност на лицата, които имат придобит осигурителен стаж след 31 декември 2018 г., но нямат подадено заявление по чл. 102, ал. 3 от КСО през 2019 г. и/или заявление по чл. 102, ал. 1 и 3 от КСО в периода от 1 януари 2020 г. до 13 март 2020 г., се преизчисляват служебно, считано от 1 април 2020 г., с придобития от тях осигурителен стаж, положен след пенсионирането или след последното преизчисляване на пенсията.“

Законопроекта можете да видите ТУК.