Основна дейност на фирмата ви е продажба на различни видове хранителни добавки, вафли и енергийни напитки с различен асортимент, които имат на опаковката указан срок на годност от производителя. След изтичане на срока на годност се налага бракуване на посочените артикули. Възникват въпросите:
- Как следва да бъде оформен документално бракът?
- Какво е данъчното третиране съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на брака на артикулите с изтекъл срок на годност?
- Тъй като фирмата ви е регистрирана по Закона за данък върху добавената стойност и съответно сте ползвали данъчен кредит при закупуване на артикулите с изтекъл срок на годност, следва ли при бракуването им да бъде начислен данък върху добавената стойност?
ОТНОСНО ДОКУМЕНТИРАНЕ НА БРАКА
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за храните съществува изрична забрана за търговците да предлагат на пазара храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, уврежда или може да увреди здравето на хората и такава, която е негодна за консумация от хора. В & 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните е дадена дефиниция на понятието „негодна храна за консумация от човека“, като се включва и такава с „изтекъл срок на трайност“.
По силата на чл. 21 а от Закона за храните, търговците на храни следва по такъв начин да организират счетоводството си, че във всеки момент да бъде възможно да се установят характеристиките на продаваните артикули, в т.ч. срокът им на годност и тяхното местонахождение.
Предвид цитираните разпоредби от Закона за храните съответната стока, с изтекъл срок на годност подлежи на бракуване.
По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая става въпрос за първичен счетоводен документ, касаещ дейността на фирмата. В чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството са изброени реквизитите, които трябва да съдържа документът за брак, който може да бъде наречен Акт за брак, Протокол за брак или по друг начин, а именно: следва да съдържа информация, от която да е ясен предмета и стойностното изражение на стопанската операция, както и всяка друга информация, потвърждаваща основанието за брак. Също така следва да има наименование и номер, съдържащ само арабски цифри, дата на издаване, име, фамилия и подпис на съставителя.
Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от ЗКПО).
ОТНОСНО ТРЕТИРАНЕ НА БРАКА СЪГЛАСНО ЗКПО
Съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. В ал. 3 на чл. 28 от същия закон са предвидени изключения, а именно:
- Непреодолима сила;
- Технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
- Изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
- Липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.
Т.е. При условие, че артикулите са с изтекъл срок на годност и са изпълнени изискванията по отношение на документирането на бракуването им, то може да се приеме, че са налице изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО. При наличие на доказателства относно основанието за извършване на брак на стоки, поради изтекъл срок на годност, той ще е данъчно признат разход.
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА БРАКА НА СТОКИТЕ С ИЗТЕКЪЛ СРОК НА ГОДНОСТ СЪГЛАСНО ЗДДС
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период (чл. 79, ал. 4 от ЗДДС).
Законът е предвидил някои изключения от горните разпоредби, като на основание чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС не се извършват корекции на ползван данъчен кредит в случаи на „брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт“.
И като се има предвид изричната забрана за търговците да предлагат на пазара храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, уврежда или може да увреди здравето на хората и такава, която е негодна за консумация от хора, регламентирана в чл. 20, ал. 1 от Закона за храните и за да е приложима хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС следва да са изпълнени условия:
- Да е документално доказана връзката между бракуваното количество и определена партида стоки. За целта стоките следва да са заведени в счетоводството по конкретна партида и в протокола за брак следва да бъде посочена съответната партида, подлежаща на бракуване.
- Бракът на стоките да е в резултат на изтичане срока на годност, определен съгласно изискванията на нормативен акт.
В случай, че бракувате стоки, поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт, ще е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС.
Освен протокол за бракуването на хранителните продукти, в който се съдържа подробна информация относно обстоятелствата, налагащи бракуването, следва да притежавате и други документи, които доказват от коя партида са бракуваните продукти, кога точно са произведени и доказателства за съхранение, предаване, унищожаване негодност за консумация от човека др.
При положение, че не са спазени изискванията на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС следва да приложите разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.