Българско дружество, с регистрация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, осъществява онлайн търговия. Извършваните продажби са към физически лица, установени на територията на България. Стоките се закупуват от Китай и се транспортират оттам директно до крайния клиент, установен в България. Българското дружество действа от свое име и за своя сметка.

Въпросите са:

  1. Крайният клиент – физическо лице или българското дружество следва да заплати ДДС при вноса на стоките от Китай?
  2. Следва ли доставката да бъде третирана като дистанционна продажба на стоки внасяни от трети страни и територии? Приложим ли е специалния режим при внос IOSS?

На основание чл. 14, ал. 3 от ЗДДС дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

  1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от трети страни или територии до получателя в държава членка;
  2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
  3. стоките не са:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;

  1. стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии към момента на доставката им.

Режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, съгласно чл. 152, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, може да се прилага за стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени, от данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на Европейския съюз и извършва дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро; в този случай лицето може да се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз.

Право да се регистрира за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки по реда на чл. 157а, ал. 1 от ЗДДС, внасяни от трети страни или територии, има регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато са налице едновременно следните условия:

  1. внася стоки от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;
  2. данъчно задълженото лице:

а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или

б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или

в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, или

г) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, ако е установено в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и внася стоки от тази трета страна;

  1. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 18.

Предвид гореизложеното, се налага извода, че:

  • в случай, че по отношение на доставките са налице посочените по – горе условия и
  • при условие, че българското дружество отговаря кумулативно на условията, визирани в чл. 157а, ал. 1 от ЗДДС,

то за него е налице възможност, а не задължение, да се регистрира и да прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (IOSS).

Предвид разпоредбата на чл. 157а, ал. 5, т. 2 от закона се налага изводът, че за целите на регистрацията за прилагане на този специален режим е задължително българското дружество да притежава идентификационен номер за целите на ДДС.

Ако българското дружество се възползва от правото си да се регистрира за прилагане на специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, същото, по силата на чл. 159а от ЗДДС ще е задължено да подава справка-декларация по образец за всеки данъчен период. Данъчният период за регистрираните по чл. 157а лица е едномесечен. Срокът за подаване на декларацията е до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода са извършвани доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага. Справка – декларацията се подава по електронен път по реда на ДОПК с квалифициран електронен подпис чрез въвеждане на данните или подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на НАП.

В справка-декларацията се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на този режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват:

  • приложимите данъчни ставки,
  • общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем,
  • общият размер на дължимия данък по съответните ставки,
  • общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка и
  • общият размер на дължимия ДДС за съответния данъчен период.

При използването на специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии при покупката клиентът заплаща цена с включен ДДС.

Необходимо е да се има предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1,т. 19 от ЗДДС, съгласно която освободен от данък е вносът на стоки:

  • за които данъкът се декларира по специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и
  • когато най-късно при подаване на митническата декларация за допускане за свободно обращение е предоставен индивидуален идентификационен номер по ДДС за прилагане на специалния режим.

По силата на чл. 57а, ал. 1 от ЗДДС вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим. А съгласно чл. 57а, ал. 2 от закона митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент, когато:

  1. при извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се установи, че декларираният индивидуален идентификационен номер по този режим е валиден;
  2. собствената стойност на стоките, внасяни от трети страни или територии, не надвишава левовата равностойност на 150 евро и стоките са различни от акцизни стоки;
  3. стоките са предназначени за данъчно незадължени лица.

На основание чл. 51б от ППЗДДС в случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 19 от закона вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим. Изпълнението на условията по чл. 57а от закона се проверява служебно от митническите органи.

На основание чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър.

Предвид гореизложеното, при условие че българското дружество извършва доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната и е регистрирано по чл. 157а от ЗДДС или не е регистрирано по 157а, ал. 1 от с.з.  и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, за българското дружество възниква задължение за водене на електронен регистър.