Физическо лице, което няма регистрация като едноличен търговец, нито пък регистрация като юридическо лице, през определен период от 2018 г. е извършвало продажби на лични вещи, както и други ръчно изработени артикули, чрез куриерски фирми. Плащането е получавано с наложен платеж. Физическото лице е извършвало дейността, без да има регистрация за нея като самоосигуряващо се лице. Получава покана от НАП за деклариране на реализираните доходи и съответно плащане на данък и осигуровки. Размерът на реализираните суми от продажбите, за периода от 29.05.2018 г. до 19.10.2018 г., е в размер 36239.84 лв.

Въпросите, които си задава лицето и на които ще отговорим в следващите редове са:

  1. Облагаем ли е реализираният доход и следва ли да бъде деклариран? Кое приложение следва да бъде попълнено в годишната данъчна декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ?
  2. Целият доход ли подлежи на облагане?
  3. Дължи ли лицето осигуровки?

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

В разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е записано, че с изключение на изрично посочените в закона случаи, доходите от продажба или замяна на движимо имущество са необлагаеми.

Предвид цитираните разпоредби, за да отговорим на въпроса дали реализираният от лицето доход е облагаем, следва да направим анализ и да установим:

  • дали дейността се извършва по занятие;
  • наблюдава ли се системност в осъществяването на дейността;
  • с цел реализиране на печалба ли се извършва;
  • реализираните сделките имат ли траен характер и продължително време ли са извършвани.

Предвид реализираният от лицето доход в размер на 36239.84 лв., който е резултат от множество извършени продажби, за кратък период от време /5 месеца/, очевидно, че не става въпрос за дейност, която може да бъде определена като такава, имаща случаен еднократен характер, или като такава, свързана с продажба на лични вещи. Обикновено, продажбите на вещи, закупувани във времето за лично потребление, имат епизодичен характер, съответно не се извършват постоянно през продължителен период от време, както и не водят до генериране на подобен размер доходи, както в конкретния случай.

Освен от продажба на лични вещи, реализирания доход е и от продажба на ръчно изработени артикули.

Предвид гореизложеното, ако лицето успее да разграничи каква част от дохода е генериран от продажби на употребявани лични вещи, които нямат системен характер и са по – скоро епизодични, и съответно докаже това, то от облагаемия доход лицето би могло да извади сумата, реализирана от тези продажби.

С оглед на гореизложеното, следва, че придобитите доходи от реализирани продажби не могат да бъдат определени като необлагаеми, освен ако лицето успее да докаже частта от дохода, която попада в състава на необлагаемите такива, т.е. която е резултат от продажбата на употребявани вещи от личен характер. Съответно лицето може да подаде искане да се извърши проверка и да представи документално обосновани доказателства за съответните факти.

От гореизложеното, стана ясно, че реализираният доход е облагаем и следва да бъде деклариран.

 

Кое приложение следва да бъде попълнено в годишната данъчна декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ?

В конкретния случай, физическото лице осъществява дейност като търговец на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Съгласно цитираната разпоредба, търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва продажба на стоки от собствено производство, в конкретния случай ръчно изработени аксесоари. В тази връзка, въпреки че лицето няма търговска регистрация като едноличен търговец, тъй като извършва сделки по занятие, то притежава качеството на търговец. Доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец. На основание чл. 26, ал. 1 от закона облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, като данъчното задължение е в размер на 15 на сто върху формираната данъчна основа. Годишната данъчна основа ще се облага по реда на чл. 28 от закона и се определя в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

За придобитите доходи през 2018 г., лицето следва да попълни Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., като в Част ІІ – Данни за дейността, маркира т. 5 „Стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец“.

Разходите, които лицето е направило във връзка  с дейността, могат да бъдат признати при условие, че е спазена разпоредбата на чл. 10 от Закон за корпоративното подоходно облагане от /ЗКПО/. Всеки разход, за да бъде данъчно признат, следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗС/ и да отразява вярно стопанската операция. Ако има документи, в които липсват отделни реквизити, съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, разходът би могъл да бъде признат въпреки това, ако за липсващата информация лицето разполага с документи, които я удостоверяват.  Важно е лицето да може да докаже истинността на обстоятелствата в първичния счетоводен документ. Като потвърждение на това са и разпоредбите на чл. 7, ал. 3 и 4 от ЗС.

Също така направените разходи следва да не попадат в хипотезите на непризнати за данъчни цели разходи, изрично посочени  в ЗКПО.

Обобщение:

Ако за закупените материали за изработка на артикулите, предмет на продажбите, лицето разполага с нужните документи, отговарящи на изискванията на цитираните разпоредби, както и ако са данъчно признати за целите на данъчното облагане, то лицето има право да приспадне съответните документално обосновани разходи.

В случай, че лицето не притежава документи за извършените от него разходи или същите не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството /ЗС/, то в Декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ, лицето следва да посочи целия доход, реализиран от него.

Дължи ли лицето осигуровки?

Основна предпоставка за възникване на осигуряване е започването на трудова дейност. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно едно лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са изброени лицата, които могат да бъдат определени като самоосигуряващи се:

т. 1 – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

т. 2 – лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

т. 4 – регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;

Изключително важно е, тук да обърнем внимание, че посоченото в т. 2 основание за придобиване на качество на самоосигуряващо се лице съгласно КСО, е в сила от 01.01.2019 г.

С последното изменение и допълнение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, в сила от 01.01.2019 г. в кръга на самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, т.е. това са физическите лица, които получават доходи от стопанска дейност, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистриране като еднолични търговци.

В конкретния случай, през 2018 г. лицето е извършвало дейност на свой риск и за своя сметка. По смисъла на КСО то е самоосигуряващо се, но само ако е регистрирано с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, на основание на чл. 1, ал. 5, т. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Видно от цитираната разпоредба е, че за да придобие качеството на самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване, физическото лице е следвало да се регистрира с ЕИК по регистър БУЛСТАТ. В конкретния случай обаче, през 2018 г., лицето е извършвало дейност на свой риск и за своя сметка, без регистрация с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

Очевидно е, че през 2018 г. лицето е упражнявало трудова дейност, което е предпоставка за възникване на осигуряване съгласно КСО. Само че, съгласно действащата нормативна уредба през 2018 г., то не може да бъде отнесено към нито една от категориите лица, които попадат в обхвата на понятието осигурени лица, изброени в чл. 4 от същия кодекс.

От една страна, видно е че през 2018 г. лицето е получавало доходи от трудова дейност по смисъла на КСО, от друга страна не е регистрирано с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, поради което няма качество на осигурено лице по смисъла на КСО. Съответно става невъзможно декларирането на задължения за осигурителни вноски.