Дружество, в качеството си на регистрирано лице по реда на ЗДДС, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, издава фактури, по които начислява ДДС. По част от издаваните фактури няма постъпило плащане от клиентите на дружеството.

Въпросите са:

  1. Има ли механизъм за възстановяване на начисления и внесен ДДС по фактурите, които не са заплатени от клиентите на дружеството?
  2. Възможно ли е фактурата към клиента да бъде издадена, след постъпване на плащането по нея?

По смисъла на чл. 25 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Случаите, представляващи изключения от основното правило, по отношение на възникване на данъчното събитие  са изброени в чл. 25, ал. 3 – ал. 5 от ЗДДС.

На основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем:

  • за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
  • възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

Предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

  1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
  2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
  3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

В ЗДДС не са предвидени разпоредби и съответно законови механизми за възстановяване на внесения ДДС по издадени фактури от Дружеството, които не са платени от клиентите.

Възможностите за корекция на начисления ДДС са предвидени в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие.

Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

Във връзка с поставения втори въпрос „Възможно ли е фактурата към клиента да бъде издадена, след постъпване на плащането по нея?“, следва да обърнем внимание на разпоредбите, регламентирани в Глава седемнадесета „а“, където законодателят е предвидил специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност.

При прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането. Режимът се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги с изключение на изброените в чл. 151а, ал. 2 от ЗДДС. Изключително важно е да обърнем внимание, че предвид разпоредбата на чл. 151а, ал. 2, т. 10 от ЗДДС, специалният режим за касова отчетност не се прилага по отношение на доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на НАП, за получаване на което се подава писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона, до компетентната териториална дирекция на НАП.

Лицата, които могат да прилагат специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, трябва да отговарят едновременно на следните условия:

  • да са регистрирани по реда на чл. 96, 97и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС;
  • имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец; облагаемият оборот се определя по реда на чл. 96;
  • нямат влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или за отговорност по реда на чл. 177;
  • нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.

Данъчното събитие на доставка, за която се прилагат разпоредбите на специален режим за касова отчетност, възниква съгласно общите правила по този закон.

На основание чл. 151в, ал. 2 от ЗДДС, лице, което прилага специалния режим, на датата на възникване на данъчното събитие е длъжно да начисли данък за доставката, като:

  1. издаде фактура или известие и посочи данъка на отделен ред;
  2. посочи фактурата или известието по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната и основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период.

Данъкът за доставка, за която се прилага специалния режим за касова отчетност е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката. Лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в дневника за продажби и в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

За определяне размера на данъка се издава протокол по ред, определен с ППЗДДС, за всяка от страните от доставчика – лице, което прилага специалния режим. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.