Местно физическо лице, установено на територията на България, сключва договор за извършване на счетоводна услуга за македонско дружество – данъчно задължено лице. Македонското дружество няма място на стопанска дейност на територията на България. Българското физическо лице е на свободна практика и е регистрирано в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия.
Възникват следните въпроси:
- Преди сключване на договора с македонското дружество, физическото лице следва ли задължително да се регистрира по реда на ЗДДС?
- При изготвяне на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ кое приложение следва да бъде попълнено?
Възниква ли задължение за задължителна регистрация по реда на ЗДДС?
Физическото лице, което осъществява услуги е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Относно определянето на задължението за регистрация по ЗДДС е важно правилно да се определи мястото на изпълнение на доставката на услуга. Мястото на изпълнение на доставките на услуги се определя в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
При доставка на услуги за данъчно задължено лице /дружество от трета държава/, данъчно задълженото физическо лице осъществява доставки по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение държавата, в която е установен получателя по доставката /Македония/.
По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Доказателства за определяне статута на получателя на услуги /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, който е задължителен и се прилага във всички държави членки на Общността.
Съгласно чл. 18, пар. 3 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Европейския съюз има статут на данъчно задължено лице, ако получи удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя в потвърждение на факта, че той извършва стопанска дейност, или получи някакъв идентификационен номер, или всякакво друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице.
В ЗДДС е предвидена специална регистрация по реда на чл. 97а при предоставянето и получаването на услуги от данъчно задължено лице.
На регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Предвид текста на цитираната разпоредба, не възниква задължение за специална регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС за доставчик на услуги, когато получателят е установен на територията на трета страна.
Също така, доставките с място на изпълнение извън територията на страната не формират оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното и на база на цитираните разпоредби от ЗДДС, следва извода, че в конкретния казус за българското физическо лице няма да възникне задължение за регистрация по специалния ред на чл. 97а от ЗДДС, както и за задължителна регистрация по общия ред, тъй като предоставяната услуга е в полза на данъчно задължено лице, установено на територията на трета страна /Македония/.
Кое приложение от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да бъде попълнено?
Съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица са:
- местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
- местните и чуждестранните, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Местно физическо лице за данъчни цели, без оглед на гражданството, се определя на основание едно от изискванията регламентирани в чл. 4 от ЗДДФЛ. Съответно, чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
В конкретния случай, физическото лице, упражняващо свободна професия, е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Американското дружество, платец на дохода, няма място на стопанска дейност на територията на България и извършва плащането от територията на Македония.
Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в нашата страна са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България. По силата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от извършени услуги и положен труд на територията на Република България са доходи от източник в страната. На основание чл. 12 от ЗДДФЛ, при определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай, оказаните услуги от територията на България са доход от източник в страната, независимо от обстоятелството, че плащането е направено от Македония.
Доходите на местните физически лица от упражняване на свободна професия подлежат на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа на облагаемия доход от свободна се формира по реда на чл. 30 от същия закон. По отношение на авансовото облагане на доходите са приложими нормите на чл. 43 от ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ:
- Физическото лицето дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които е задължено да прави за своя сметка, в качеството си на самоосигуряващо се лице, за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход;
- Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, както е в конкретния казус, данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода;
- Физическо лице, придобило дохода, има задължение да подаде декларация по образец за дължимите данъци, тъй като платецът на дохода /американското дружество/ не е задължен да удържа и внася данъка. Декларацията по чл. 55, ал. 1се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци / срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода/.
Предвид че услугата е извършена от територията на страната, физическото лице следва да декларира доходите си в Приложение №3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като доход от източник от България.
Предвид факта, че плащането е от територията на Македония от фирма, която е установена там, то следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ. Цитираната норма дава приоритет на прилагането на ратифицираните от България, обнародвани и влезли в сила спогодби и международни договори пред вътрешното законодателство. Между България и Македония е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане/СИДДО/, която е такъв международен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 14 от СИДДО, доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат само в тази държава, освен ако то има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност. В такъв случай само такава част от доходите може да се облага в тази друга държава, каквато е причислима към тази определена база.
Терминът „професионални услуги“ включва по – специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
Към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ Приложение №9 “Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане“ се попълва, в случаите в които има правомерно удържан данък в чужбина, съобразно разпоредбите в съответната СИДДО. Правомерно удържан данък има в случаите, в които СИДДО предвижда облагането на дохода да се извърши в другата държава, а не държавата на местното лице. В тези случаи следва да се определи регламентирания в спогодбата метод за избягване двойното данъчно облагане и попълни съответната таблица от Приложение №9.
