Българско дружество, регистрирано по реда на чл. 97а от ЗДДС, осъществява онлайн търговия с употребявани сувенири, които се закупуват единствено и само от физически лица, които са данъчно незадължени лица и са установени в България. Продажбите се осъществяват чрез онлайн платформа. Притежателят на онлайн платформата е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Чехия. Купувачите са данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз /ЕС/. Стоките се доставят от България до съответната държава – членка, в която е установен купувача, посредством куриерска фирма.

Дружеството действа като дилър на стоки втора употреба. Сборът от маржовете за 12 месеца назад не надвишава 50 000 лв. Сборът от общите приходи от продажби надвишава 50 000 лв. и съответно сборът от приходите от продажби към физически лица в ЕС на стоки втора употреба надвишава 10 000 евро.

Поставени са въпросите:

  1. Дружеството подлежи ли на задължителна регистрация по реда на ЗДДС на друго основание, освен това по чл. 97а, преди достигане на сбор от маржовете, надвишаващ 50 000 лв.?
  2. Разпоредбите на ЗДДС за вътреобщностните дистанционни продажби отнасят ли се за извършваните от дружеството доставки на употребявани сувенири към данъчно незадължени лица от ЕС? За дружеството ще намерят ли приложение новите разпоредби на ЗДДС и свързаните с тях задължения при достигане на прага от 10000 евро на доставките на стоки?

Специалният ред за облагане на доставките на стоки втора употреба, когато се извършват от лица дилъри, се съдържа в глава 17, чл. 143 – 151 от ЗДДС и в чл. 88 – 94 от ППЗДДС.

Съгласно &1, т. 23 от ДР на ЗДДС, всяко данъчно задължено лице,…