Българско дружество, регистрирано по реда на чл. 97а от ЗДДС, осъществява онлайн търговия с употребявани сувенири, които се закупуват единствено и само от физически лица, които са данъчно незадължени лица и са установени в България. Продажбите се осъществяват чрез онлайн платформа. Притежателят на онлайн платформата е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Чехия. Купувачите са данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз /ЕС/. Стоките се доставят от България до съответната държава – членка, в която е установен купувача, посредством куриерска фирма.

Дружеството действа като дилър на стоки втора употреба. Сборът от маржовете за 12 месеца назад не надвишава 50 000 лв. Сборът от общите приходи от продажби надвишава 50 000 лв. и съответно сборът от приходите от продажби към физически лица в ЕС на стоки втора употреба надвишава 10 000 евро.

Поставени са въпросите:

  1. Дружеството подлежи ли на задължителна регистрация по реда на ЗДДС на друго основание, освен това по чл. 97а, преди достигане на сбор от маржовете, надвишаващ 50 000 лв.?
  2. Разпоредбите на ЗДДС за вътреобщностните дистанционни продажби отнасят ли се за извършваните от дружеството доставки на употребявани сувенири към данъчно незадължени лица от ЕС? За дружеството ще намерят ли приложение новите разпоредби на ЗДДС и свързаните с тях задължения при достигане на прага от 10000 евро на доставките на стоки?

Специалният ред за облагане на доставките на стоки втора употреба, когато се извършват от лица дилъри, се съдържа в глава 17, чл. 143 – 151 от ЗДДС и в чл. 88 – 94 от ППЗДДС.

Съгласно &1, т. 23 от ДР на ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон, се счита за дилър на посочените стоки.

Стоки втора употреба, по смисъла на &1, т. 19 от ДР на ЗДДС, са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:

  • произведенията на изкуството;
  • предметите за колекции;
  • антикварните предмети;
  • благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.

Важно е да обърнем внимание, че специалните разпоредби на глава 17 от ЗДДС се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, когато те са му доставени на територията на страната или от територията на друга държава членка от:

  • данъчно незадължено лице;
  • друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
  • друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
  • друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

В изброените четири случая дилърът е длъжен да прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, но по силата на чл. 151, ал. 1 от ЗДДС, може да избере да прилага и общите правила на закона за облагане с ДДС.

В разглеждания случай е налице ситуация, при която:

  • българското дружество осъществява търговия със сувенири, които отговарят на определението за „стоки втора употреба“;
  • дружеството действа като дилър на стоки втора употреба;
  • при извършване на доставките дружеството е избрало да прилага само специалния ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба.

Относно задължителната регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС

Българското дружество, което действа като дилър на стоки втора употреба, е регистрирано лице по реда на чл. 97а от ЗДДС във връзка с услугите, които получава от притежателя на онлайн платформата. На основание чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС, лице, което е регистрирано на основание на чл. 97а и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Облагаемият оборот представлява сумата от данъчните основи на извършените от съответното данъчно задължено лице:

  • облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка на данъка;
  • доставките на финансови услуги по чл. 46 от закона и
  • доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от същия нормативен акт.

В конкретния случай, дейността, осъществявана от дружеството, е продажба на стоки втора употреба и при продажбите се прилага само специалния ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 149 от ЗДДС, облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете. Това означава, че в случаите на доставки, извършени от данъчно задължено лице, за които същото е приложило специалния ред на облагане на маржа на цената по реда на глава 17 от ЗДДС, облагаемият оборот ще се формира като сума от маржовете на същите тези доставки.

Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че дружеството не е достигнало сбор от маржовете, надвишаващ 50 000 лв., следва извода, че в настоящия случай не са налице данни за наличие на предпоставки за задължителна регистрация, свързани с прилагането на разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Относно приложението на разпоредбите на ЗДДС, отнасящи се за вътреобщностни дистанционни продажби, в сила от 01.07.2021 г.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

  • стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя.
  • получател по доставката е данъчно незадължено лице:
    • данъчно задължено лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата – членка, където транспортът приключва;
    • данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата – членка, където транспортът приключва;
  • стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обращение и не са:
    • нови превозни средства, или
    • стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
    • стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
  • доставчикът е данъчно задължено лице, без значение къде е установен.

Видно от цитираната законова разпоредба, доставката на стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, не е вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.

За доставките на стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, регламентирани в глава 18 на ЗДДС, не се прилагат. В този ред на мисли, приложение не намират и разпоредбите на чл.  20б от ЗДДС относно прага за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

Мястото на изпълнение на доставките на стоки втора употреба, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената, се определя по реда на чл. 144, ал. 1 от ЗДДС. Това е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки, т.е. за доставките на стоки втора употреба, за които дружеството прилага режим на маржа на цената, мястото на изпълнение е на територията на България.

По отношение документирането на доставките на стоки втора употреба, за които е приложим специалният ред на облагане на маржа, приложение намират разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗДДС и чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС, съгласно които дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва „режим на облагане на маржа – стоки втора употреба“. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък.