Физическо лице извършва продажби на дрехи и аксесоари чрез уебсайт за електронна търговия /etsy.com/. Реализираните приходи от продажби са предимно от чуждестранни и български физически лица, нерегистрирани по ДДС. Съответно Еtsy събира такси, за които издава фактура.

Възникват въпросите:

  1. Следва ли физическото лице да се регистрира за целите на ЗДДС и на какво основание?
  2. Подлежи ли на облагане реализирания приход от продажби съгласно ЗДДФЛ?
  3. Възниква ли задължение за осигуряване за физическото лице?

Следва ли физическото лице да се регистрира за целите на ЗДДС и на какво основание?

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, е данъчно задължено лице.

В конкретния случай физическото лице осъществява независима икономическа дейност – продажба на дрехи и аксесоари, използвайки etsy.com и е данъчно задължено съгласно ЗДДС. Във връзка с осъществяваната от него дейност, лицето получава услуга от чуждестранен контрагент /etsy.com/, свързана с използване на уебсайта за реализиране на онлайн продажби. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.

Предвид гореизложеното, за физическото лице, в качеството му на данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, възниква задължение за регистрация по чл. 97а от същия закон. На регистрация по цитирания член подлежи:

  • Всяко данъчно задължено лице, което получава облагаеми услуги от чуждестранни фирми, независимо дали са установени в Европейския съюз или в трета страна и независимо дали са регистрирани за целите на ДДС /чл. 97а, ал. 1/;
  • Всяко данъчно задължено лице, което извършва услуги на регистрирани за целите на ДДС фирми, установени в Европейския съюз /чл. 97а, ал. 2/.

Разглежданият случай попада в хипотезата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и за физическото лице – данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, възниква задължение за регистрация оп чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е получател на услуга от чуждестранен доставчик.

Важното тук е, че задължението за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а възниква не по – късно от 7 дни ПРЕДИ датата, на която данъкът за доставката става изискуем, т.е. ПРЕДИ да е получена услугата или ПРЕДИ получаване на авансовото плащане /чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС/.

Важно е да обърнем внимание, че:

  • В случая става въпрос за данъчно задължено лице, което няма регистрация по ЗДДС на друго основание.
  • Регистрираното лице по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС НЯМА ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ДАНЪКА, КОЙТО СИ Е САМОНАЧИСЛИЛО, вкл. за получените услуги.
  • Не се облагат с ДДС реализираните приходи от продажба на стоки, НО за физическото лице е налице задължение за съобразяване с разпоредбите на закона за задължителна регистрация за ВОП по чл.99, ал.1 от ЗДДС и за облагаем оборот по чл.96 от ЗДДС
  • На облагане с ДДС ще подлежат само получените услуги, като за тях се прилага ставката от 20%.
  • Регистрираното данъчно задължено физическо лице на основание чл.97а от закона отразява в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, ако има такива и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона.
  • Регистрираното лице по чл. 97а от ЗДДС може да не изготвя дневник за покупките. В този случай подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета.
  • Следва да имате предвид, че при възникване на основания за регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 от ЗДДС или за регистрация по чл. 100, ал. 1, 2 и 3 от същия закон лицето следва да се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Какво е данъчното третиране на реализирания приход от продажби съгласно ЗДДФЛ?

По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В чл. 13 от ЗДДФЛ изрично са изброени необлагаемите доходи. На основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ доходите от продажбата или замяната на движимо имущество, с изключение на изрично посочените в закона, са необлагаеми.

Доходът от продажбата на стоки – дрехи и аксесоари, независимо от начина на реализация, в конкретния случай чрез интернет, ще подлежи на облагане, при условие, че дейността се извършва по занятие, системно и с цел печалба, сделките имат траен характер и се извършват през продължителен период от време.

Предвид гореизложеното следва, че доходите от онлайн продажби, придобити от физическото лице, в резултат на системно закупувани стоки и реализацията им, не могат да се определят като необлагаеми. Това е така, тъй като дейността от продажбите на стоки по интернет, в конкретния случай, не могат да бъдат определени като извършване на сделки с еднократен случаен характер.

Физическото лице, което извършва търговия без да има регистрация като ЕТ, следва да има предвид чл. 1, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 до т. 15 на цитираната алинея сделки. Това означава, че наличието/липсата на регистрация по реда на ТЗ нямат определящо значение при дефиниране на едно физическо лице като търговец. В тази връзка, дори лицето да няма регистрация като едноличен търговец, при положение, че извършва сделки по занятие, то притежава качеството на търговец. Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, се облагат по реда на чл. 26, ал. 1 – 6 от същия закон, по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец. На основание чл. 26, ал. 1 от закона, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчна печалба. Годишната данъчна основа подлежи на облагане по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ. Декларира се в Приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“ към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа по чл. 28 от закона се определя като облагаемият доход по чл. 26, формиран по реда на ЗКПО за данъчната година се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Определянето на данъчната основа по чл. 26 от ЗДДФЛ, за целите на облагането, е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, който се получава като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО.

Разходите, които лицето е направило във връзка с дейността, ще бъдат признати за данъчни цели, при условие, че е спазена разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО. Всеки разход, за да е данъчно признат, следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Освен това следва да не попадат в хипотезите на непризнати за данъчни цели разходи, изрично посочени  в същия закон. Следователно, ако лицето притежава нужните документи, които отговарят на изискванията на посочената разпоредба, и са данъчно признати за целите на данъчното облагане, то има право да приспадне от реализираните приходи съответните документално обосновани разходи.

Възниква ли задължение за осигуряване за физическото лице?

Основополагащо за възникване на осигуряването е започването на трудова дейност. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено от чл. 10, ал. 1 от КСО, където е записано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване. За целите на осигуряването, за да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно едно лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал . 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са изброени лицата, които могат да бъдат определени като самоосигуряващи се:

т. 1 – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

т. 2 – лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

т. 4 – регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;

С последното изменение и допълнение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, в сила от 01.01.2019 г. в кръга на самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, т.е. това са физическите лица, които получават доходи от стопанска дейност, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци.

Видно от цитираните разпоредби, физическото лице, което получава доходи от извършваната онлайн търговия, попада в кръга на самоосигуряващите се лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Здравното осигуряване на горепосочените лица е по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Те са длъжни да регистрират началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец /Окд-5/ в седем дневен срок от започването й.

Интересен момент тук е, че физическото лице, за да подаде тази декларация в качеството си на самоосигуряващо се лице, следва да разполага, освен с идентификационен номер на физическо лице, и с ЕИК. ЕИК се попълва в полето, което се намира в горния десен ъгъл на декларацията /Окд-5/. Тези физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци и именно по този начин е даденото определение за тях в чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ към която препраща чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, не могат да бъдат квалифицирани като лица, упражняващи свободна професия. Следователно в случая не става въпрос за ЕИК по БУЛСТАТ, а за ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ. Явно, че за да подадат декларация обр. Окд-5, лицата следва да са регистрирани по ЗТРРЮЛНЦ. Ако се регистрира по ЗТРРЮЛНЦ, то въпросът е дали физическото лице няма да придобие качеството на самоосигуряващо се лице, но на друго основание от КСО. След регистрацията това физическо лице ще попада ли в кръга на категорията самоосигуряващи се лица, които визира чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.

Също така, при подаване на утвърдения образец на декларацията /Окд-5/ по електронен път, във възможностите за избор от падащото меню за „Упражнявам дейност като“ не е предвидена избор на опцията „лице, което се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ“. Съответно, от НАП съветват декларацията да бъде подадена на място и на ръка да впише: „Упражнявам дейност като лицe, коeто се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“, т.е.  дейността, която действително упражнява.