Българско дружество, осъществяващо дейност в сферата на IT услугите, възнамерява да използва услугите на руски гражданин – физическо лице, установено в Русия. Лицето не живее в България и ще извършва работата от разстояние. Отношенията между дружеството и руския гражданин ще бъдат уредени със сключването на граждански договор по Закона за задълженията и договорите. Услугите, които ще предоставя руския гражданин са предимно от сферата на електронните услуги, но също така и консултантски услуги.

Въпросът е:

  1. Какви данъчни и осигурителни задължения възникват във връзка със сключения граждански договор с руския гражданин ? Кое е приложимото законодателство?

Руски гражданин ще полага труд по извънтрудово правоотношение на територията на Русия за дружество – възложител по гражданския договор, което е установено в България.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Руската федерация са регламентирани с Договор за социална сигурност, ратифициран със закон, обнародван в ДВ. бр.20 от 12 март 2010 г., в сила от 20 март 2010 г. Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация.

Процедурните правила за прилагане на Договора са въведени с административно споразумение между двете Договарящи страни /Споразумение между Министерство на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация и министъра на труда и социалната политика на Република България за прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г./.

НАП е компетентна да определя приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и да издава съответното удостоверение.

Основно следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата, в която се дължат задължителните вноски, съобразно законодателството, попадащо в материалния обхват на Договора.

Договорът регулира социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.

Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него:

За Република България относно:

  1. обезщетения за временна неработоспособност;
  2. обезщетения за майчинство;
  3. семейни помощи за деца;
  4. пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
  5. пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
  6. наследствени пенсии;
  7. пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, персонална пенсия);
  8. помощ при смърт;

За Руската федерация относно:

  1. обезщетения за временна нетрудоспособност;
  2. обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
  3. обезщетения за погребение;
  4. осигурителни пенсии за старост, осигурителни пенсии за инвалидност, осигурителни наследствени пенсии, както и фиксирани плащания към осигурителната пенсия, повишаване и/или увеличаване на фиксирани плащания към осигурителната пенсия и допълнителни плащания към осигурителната пенсия;
  5. пенсии, плащани в рамките на натрупващата пенсионна система, и други плащания за сметка на пенсионни спестявания;
  6. социални пенсии;
  7. плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука и професионална болест или на членове на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.

Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от договора.

В чл. 6, т. 1 от Договора е регламентирано, че осигурените лица, спрямо които се прилага Договора, се подчиняват изключително на законодателството на тази страна, на територията на която:

  • за Република България – са наети лица или са самоосигуряващи се,
  • за Руската федерация – извършват трудова и/или друга дейност.

В чл. 6, ал. 2 от Договора са предвидени и изключения от това правило, едно от които е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.

Предвид гореизложеното  и предвид обстоятелството, че руския гражданин няма да напуска страната си и ще осъществява възложената му работа от разстояние, на територията на Русия, то е налице ситуация, при която по отношение на задължителните осигурителни вноски спрямо физическото лице ще се приложи осигурителното законодателство на Руската федерация.

Прилагане на ЗДДФЛ и СИДДО

В случая става въпрос за чуждестранно лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица се облагат само за придобити доходи от източници в България.

За целите на данъчното облагане, доходите от източници в България са тези, които са изрично изброените в чл. 8 от ЗДДФЛ, т.е. не всяко плащане, направено от българското дружество в полза на чуждестранното лице /руски гражданин/ се счита за доход от източник в България.

Ако изплатеният доход от българското дружество в полза на руското физическо лице не е посочен в чл. 8 от ЗДДФЛ, то този доход не подлежи на облагане в България и следва да му бъде изплатен без да се удържа данък по реда на ЗДДФЛ.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДЛ е изрична, именно: доходите от услуги, положени на територията на Република България, са от източник в Република България.

По аргумент от противното: доходите от услуги, извършени извън територията на Република България не са от източник в Република България и съответно не подлежат на облагане в България.

Предвидено е обаче изключение от това общо правило. На основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, без значение къде са извършени услугите, ако те попадат в обхвата на определението за „технически услуги“, изведено в разпоредбата на т. 9 от &1 на ДР на ЗКПО, при положение, че доходите от тези услуги са начислени/изплатени от местно лице, както е и в конкретния случай, то те се третират винаги като доходи от източник в България.

„Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за:

  • монтаж или инсталиране на материални активи,
  • всякакви услуги от консултантско естество и
  • маркетингови проучвания,

извършени от чуждестранно лице.

Тъй като част от услугите, които предоставя руския гражданин, а именно тези с консултантски характер, попадат в обхвата на определението за „технически услуги“, на основание на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, се дължи окончателен данък върху брутната сума на възнаграждението в размер 10 на сто.

Възнагражденията за технически услуги, изплатени в полза на чуждестранното физическо лице обаче могат да бъдат освободени от облагане в България. На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Когато съответната СИДДО дава право на Република България да облага този вид доход, т.е. тя не противоречи на вътрешните разпоредби, за начисленото/изплатено възнаграждение от българското юридическо лице на чуждестранното физическо лице за извършваната дейност, данъкът ще се дължи по българското законодателство.

Предвид гореизложеното, следва че при наличие на действаща СИДДО с държава, на която лицето е местно за данъчни цели, следва да се имат предвид разпоредбите на конкретната спогодба.

Между правителството на Република България и Руската федерация има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото – обнародвана в ДВ бр. 3 от 9 януари 1996 година.

Прeдвид обстоятелството, че дейността на лицето, свързана с предоставяне на услуги, се извършва само в Русия и съответно лицето не формира място на стопанска дейност в България по повод предоставянето на маркетинговите услуги на българското дружество, то разпоредбата на чл. 14 Доходи от независими лични услуги освобождава тези доходи от облагане в България.
На основание чл. 14 от СИДДО с Руската федерация, доходи, получени от физическо лице – местно лице на едната договаряща държава, от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава, с изключение на случаите, когато такива услуги се оказват или са оказани в другата договаряща държава и доходът се отнася към определена база, която физическото лице постоянно има или е имало в свое разпореждане в тази друга държава. Изразът „професионални услуги“ включва по-специално независими научни, литературни, артистични, образователни или преподавателски дейности, както и независими дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.

Освобождаването от облагане става при спазване на изискванията на Раздел III „Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица“ на глава шестнадесета „Особени производства“ на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.

Когато получените доходи от лицето са в размер до 500 000 лв. годишно, основанията за прилагане на СИДДО се доказват само пред българското дружество – платец на дохода /чл. 142 от ДОПК/.

Ако чуждестранното лице не докаже основанията за прилагане на съответната СИДДО до края на месеца следващ тримесечието, в който сумите са начислени, данъкът се декларира и внася по общия ред на ЗДДФЛ.