Отношенията между дружество с ограничена отговорност и управителя са уредени с договор за възлагане на управлението. Месечното възнаграждение по сключения безсрочен договор за управление и контрол е в размер на 5000 лева месечно.

Въпросът е:

  1. Съществува ли законова пречка управителят да получава възнаграждението, уговорено в договора за управление и контрол, в брой?

Съгласно чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, плащанията на територията на страната се извършват само с превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

  • на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лева;
  • на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Чл. 3 от ЗОБП не намира приложение по отношение на плащанията, изброени в чл. 2 от същия закон.

На основание чл. 2 от ЗОПБ, законът не се прилага при:

  1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
  2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
  3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
  4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;
  5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
  6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда;
  7. изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Видно от т. 6 на цитираната разпоредба, Законодателят е регламентирал като изключение от обхвата на ЗОПБ, изплащането на трудови възнаграждения между работодател и работник, за положен труд по съществуващо между тях трудово правоотношение.

Предвид гореизложеното, следва, че допустимо е изплащането в брой на трудови възнагражденията на работещите във фирмата, без оглед на техния размер. Това изключение от приложното поле на закона не се отнася за всякакви други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на Кодекса на труда.

За да отговорим на въпроса дали цитираната по – горе разпоредба ще намери приложение по отношение на възнаграждението, полагащо се по договора за управление и контрол, следва да видим дали то представлява трудово възнаграждение по смисъла на Кодекса на труда.

Договорът за управление и контрол не е трудов договор, уреждащ отношенията между служител и работодател. Това е договор за възлагане, уреден в чл. 141, ал. 7 от Търговския закон, с който се уреждат взаимоотношенията между два правни субекта. Това е вид граждански договор, в който, в писмена форма, се регламентират задълженията на страните по договора.

С оглед на гореизложеното, ако дружеството извършва плащания, представляващи възнаграждение по договор за управление и контрол, независимо от стойността на всяко отделно плащане, същите следва да бъдат извършвани чрез превод или внасяне по платежна сметка.  Ограничението на ЗОПБ се прилага по отношение на договорите за управление и контрол, тъй като те са вид граждански договор, поради което не попадат в предвиденото изключение в чл. 2, т. 6 от с.з., отнасящо се за трудови правоотношения.

При констатиране на нарушения на въведените от чл. 3 от ЗОПБ ограничения, на основание чл. 5 от с.з., се налагат глоби, както на лицето, което извършва нарушението, така и на лицето, което го допуска.