Дружество, въз основа на издадена заповед от ръководството, осигурява на всички свои служители карти за градския транспорт за превоз от местоживеене до местоработата им и обратно. За картите ще бъде издавана фактура от съответния доставчик.

Ще отговорим на въпросите:

  1. Какво е данъчното третиране на направения разход съгласно ЗКПО?
  2. Сумата подлежи ли на облагане с данък по реда ЗДДФЛ?
  3. Дължат ли се осигурителни вноски върху стойността на картите за градския транспорт?
  4. Признава ли се данъчен кредит по издадените фактури за абонаментните карти на служителите?

 Данъчно третиране на предоставените карти за градски транспорт по реда на ЗКПО

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол. Социалните разходи, които отговарят на определението за социални разходи, предоставени в натура, дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, са обект на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Във връзка с чл.204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и предвид изричната дефиниция, изведена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, за да може определени разходи да бъдат квалифицирани като социални и да бъдат третирани по реда на част четвърта от ЗКПО, те следва да отговарят едновременно на следните критерии:

  1. разходите да имат характер на социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда:
    • организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
    • търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
    • транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
    • бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
    • бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
    • подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
    • задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
  2. да са предоставени:
    • по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда, т.е. с решение на общото събрание на работниците и служителите;
    • от ръководството на предприятието, т.е. с издадена заповед, съобразена със социалната политика на дружеството.
  3. социалните придобивки трябва да са достъпни:
  4. социалните разходи трябва да са предоставени в натура – няма да е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя/възложителя и служителите/работниците, както и лицата, наети по договор за управление и контрол, са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
  5. социалните разходи следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.

Социалните разходи, извършени за транспорт на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, са освободени от данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, когато са спазени изискванията на чл. 210 от същия закон.

Предвид горното, за да определим дали предоставянето на карти за градския транспорт на служителите на фирмата, с цел придвижването им от местоживеене до месторабота и обратно, представлява социален разход в натура по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и приложима ли е свързаната с него преференциална норма на чл. 210 от същия закон, следва да се извърши анализ дали са налице всички изброени по – горе изисквания.

Доколкото, в описания казус, фирмата осигурява транспорт от местоживеенето до местоработата на всички свои работници и служителите, в т.ч. и на лицата, назначени по договор за управление и контрол, предоставяйки им карти за градския транспорт, то може да се приеме, че са налице социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, тъй като отговарят на изброените по – горе изисквания, а именно:

  1. Транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно е изрично посочено като социална придобивка в чл. 294, т. 3 от Кодекса на труда.
  2. Социалната придобивка е предоставена въз основа на издадена заповед от ръководството на фирмата, която е съобразена с нейната социална политика, т.е. спазен е реда, определен в чл. 293 от Кодекса на труда.
  3. Картите за транспорт са предоставени на всички работници и служители, вкл. и на лицата, наети по договор за управление и контрол, с което е изпълнено изискването за общодостъпност на социалната придобивка.

Ако лицата, наети по договор за управление и контрол, не желаят да се възползват от социалната придобивка, свързана с поемане на разходите по транспортно обслужване и съответно не получат карти за градския транспорт, то се счита че е нарушен принципа за общодостъпност на социалната придобивка. На тези лица следва да бъде предоставена възможността да изберат алтернатива на социалната придобивка.

  1. Именно фирмата е тази, която закупува картите за транспорт и ги предоставя на работниците и служителите, т.е. налице са парични взаимоотношения между фирмата като работодател и доставчикът на картите за градски транспорт, а не между работодател и служители по отношение на получената социална придобивка, с което е изпълнено изискването придобивката да е предоставена в натура.
  2. За закупените карти за градски транспорт, които се предоставят въз основа на издадена заповед от ръководството, фирмата разполага с надлежно издадена фактура. Следва, че е спазено и изискването за документална  обоснованост на разхода.

На база на направения анализ, се налага изводът, че социалната придобивка, свързана с предоставянето на карти за градски транспорт за транспортно обслужване на работниците и служителите от местоживеене до месторабота и обратно, при положение, че отговаря на всички изброени по – горе изисквания, попада в хипотезата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, т.е. налице е социален разход, предоставен в натура. Респективно, приложима е и разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, който освобождава от облагане с данък върху разходите 10 на сто по чл. 204, ал. 1, т. 2, социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.

Данъчно третиране на предоставените карти за градски транспорт по реда на ЗДДФЛ

По отношение на социалните придобивки, предоставени под формата на парични средства, ЗКПО препраща към ЗДДФЛ. Според чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на получаването на придобивката. Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.

В описания казус, предвид обстоятелството, че са изпълнени кумулативно критериите за „социални разходи в натура“, предоставянето на карти за градския транспорт, е социална придобивка, която не подлежи на облагане, както по реда на ЗКПО, тъй като попада в преференциалната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от закона, така и на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, същата не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения и съответно не се облага по реда на ЗДДФЛ.

 Дължат ли се осигурителни вноски върху стойността  на картите за градски транспорт?

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

На основание чл. 6, ал. 12 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от КСО.

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за ДЗПО се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, здравноосигурителните вноски за лицата по трудови правоотношения се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО. На това основание върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.

Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 2, чл. 157, ал. 3 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, дължимите вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/.

В чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ изрично е посочено, че осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите в пари или в натура.

В чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ изчерпателно са изброени хипотези, при които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Разходите за карти за градски транспорт за превоз на работници и служители от местоживеене до местоработата им и обратно не попадат в изброените изключения на цитираната разпоредба. Предвид липсата на изрична норма, която да изключва посочените разходи от осигурителния доход, следва че върху тях се дължат предвидените в КСО и ЗЗО задължителни осигурителни вноски:

  • за фондовете на ДОО
  • ДЗПО
  • ЗОВ

Следва да обърнем внимание, че на основание чл. 2, ал. 5 от  НЕВДПОВ, сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя. Същите, обаче следва да се вземат предвид при ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер.

Осигурителните вноски следва да бъдат внесени от дружеството в съответните размери и съотношения, определени в чл. 6, ал. 1 и 3 от КСО, чл. 157, ал. 3 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от КСО. Срокът за внасяне на вноските зависи от датата, на която са получени картите за градския транспорт. На основание чл. 7, ал. 1 от КСО, ако придобивките са получени текущо за съответния месец или до 25-то число на следващия месец за предходния, осигурителните вноски следва да се внесат до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. По аргумент чл. 7, ал. 2 от КСО, ако придобивките се получават след 25-то число на месеца за предходни месеци, вноските са дължими в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащането им. Съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., социалните придобивки се декларират с Декларация обр. 1 и Декларация обр. 6.

 

Признава ли се данъчен кредит по издадените фактури за абонаментните карти на служителите?

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, дружеството има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно текста на чл. 70, ал.1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.  69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

В разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС са предвидени случаите, при които ограниченията на ал. 1 от същата разпоредба не се прилагат. Ограничението, регламентирано с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност. Основанието за това е нормата на чл. 70, ал. 3, т.2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за възмездна доставка на услуга се смята безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди:

  • на данъчно задълженото физическо лице;
  • на собственика;
  • на работниците и служителите;
  • по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

В разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е регламентирано, че безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето, не се счита за възмездна доставка.

Предвид цитираните разпоредби, ако картите за градски транспорт, предоставени от работодателя, няма да се използват от работниците и служителите за лични нужди, то ще е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит по фактурата за тяхната покупка.

Ако е допустимо използването на картите за градски транспорт от страна на работниците и служителите за задоволяване на лични нужди, а не за целите на икономическата дейност на дружеството, то безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване ще се приравни на възмездно такова. В този случай, по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при закупуването на картите, приложение ще намери разпоредбата на чл. 73б, т. 1 от ЗДДС. Съгласно текста на тази разпоредба за стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.