Като част от социалната си политика търговско дружество решава да сключи договор с лицензирана застрахователна компания за групова здравна застраховка в полза на всички свои работници и служителите. Здравноосигурителните покрития по полицата /извънболнична и болнична медицинска помощ, профилактични медицински дейности, допълнителни здравни услуги и стоки, дневни пари за болничен престой, обезщетение за операции, дентална помощ/ са валидни за случаи на злополука и заболяване. Застраховката и включените в нея медицински услуги ще бъдат използвани на територията на България и ще бъдат достъпни за всички работещи в дружеството, в това число и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Месечната вноска е в размер до 60 лв. месечно за едно лице.

Възникват следните въпроси, на които ще отговорим в редовете по-долу:

  1. Посочените разходи за сключване на медицинска застраховка подлежат ли на облагане с данък върху разходите по ЗКПО?
  2. Дължат ли се осигурителни вноски върху разходите за направената медицинска застраховка в полза на служителите?
  3. Получените суми от служителите представляват ли облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и следва ли да бъдат декларирани от тях?
  1. Посочените разходи подлежат ли на облагане с данък върху разходите по ЗКПО?

По смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2 с  данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, т.е. за да отговорим на въпроса дали направените от дружеството разходи във връзка с груповата медицинска застраховка, в конкретния случай, подлежат на облагане с данък върху разходите, първо трябва да отговорим на въпроса дали тези разходи могат да бъдат квалифицирани като социални, предоставени в натура.

За целите на данъчното облагане дефиниция на понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дадено в т. 34 на &1 от ДР на ЗКПО. „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

От даденото определение става ясно, че за да е възможно конкретни социални придобивки да бъдат третирани по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, то следва да се определи дали са налице социални разходи и ако са налице – дали са предоставени в натура.

За да бъдат квалифицирани разходите като социални, социалните придобивки трябва да отговарят едновременно на следните условия:

  1. да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. те трябва да са на разположение на всички заети лица.
  2. да са предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието.

Предвид гореизложеното, ако за разходите за групова медицинска застраховка са изпълнени посочените условия и могат да бъдат определени като социални по смисъла на &1, т. 34 ДР на ЗКПО, то за тяхното данъчно третиране от определящо значение е дали са предоставени в натура:

  1. когато са предоставени в натура, подлежат на облагане с данък върху разходите съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО;
  2. когато не са предоставени в натура, за тях се прилага разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, която предвижда, че социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.

Тук е важно отново да обърнем внимание, че съгласно §1, т. 34 от ДР на ЗКПО не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за вноски /премии/ за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“.

Разпоредбата на чл. 208 във връзка с чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКПО предвижда освобождаване от облагане с данък върху социалните разходи, направени от работодателите за вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице. Тук условието е данъчно задължените лица да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

Съгласно § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО „доброволно здравно осигуряване” е това по смисъла на §1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ, където е посочено, че това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване, както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

Видно от разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането. Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България. Не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени. Съгласно чл. 83, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

Застраховки по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 към КЗ са:

  • Злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);
  • Заболяване.

При положение, че работодателят е сключил договор за здравна застраховка на работниците и служителите, отговарящ на изискванията на чл. 427 от Кодекса за застраховането и същевременно са изпълнени изискванията за общодостъпност и за ред и начин на предоставяне, постановени в §1,  т. 34 от ДР на ЗКПО, посочените разходи за здравна застраховка могат да се квалифицират като социални разходи, предоставени в натура, по смисъла на ЗКПО. На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО тези документално обосновани разходи се облагат с данък върху разходите.

Съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 1 от КЗ С договора за медицинска застраховка застрахователят се задължава да покрие разходите за здравни стоки и услуги, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука, или други договорени здравни стоки и услуги, включително свързани с профилактика, бременност и раждане на застрахованото лице или временна загуба на доход вследствие на заболяване или злополука, както и комбинация от изброените покрития.

В конкретния случай, предметът на застрахователния договор за групова медицинска застраховка е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука. При положение, че сключената медицинска застраховка отговаря на определението за доброволно здравно осигуряване, независимо от размера на вноската за всяко наето лице, дружеството може да ползва данъчното облекчение предвидено в чл. 208 от ЗКПО до 60 лева месечно за всяко наето лице. Превишението над този праг подлежи на облагане по реда на чл. 212 от ЗКПО. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика. Данъкът е окончателен.

Дължат ли се осигурителни вноски върху разходите за направената медицинска застраховка в полза на служителите?

Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за социално осигуряване. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /чл. 6, ал. 3/.

Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите е регламентирано в чл. 292 – чл. 300 от Кодекса на труда /КТ/. В чл. 293, ал. 1 от КТ е посочено, че начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели /ал. 2/. Средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с  други  органи и организации, в направленията по чл. 294 от Кодекса на труда. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

Важно е да обърнем внимание, че дължимостта на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи следва да се разглежда отделно от тяхното данъчно третиране съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ. В това отношение изключение правят разпоредбите относно ваучерите за храна, които правят препратка към ЗКПО.

За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи /в конкретния случай върху разходите за направената медицинска застраховка в полза на работещите в дружеството/ и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно който осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и 3 от същата наредба законодателят изчерпателно е изброил социалните разходи, върху които не се дължат осигурителни вноски. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху:

  • средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите;
  • вноските за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху
  • еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
  • Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО /чл. 2, ал. 3 от наредбата/

Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. На основание чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането /КЗ/. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 към КЗ. Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение №1 към КЗ са:

  • злополука /включително трудова злополука и професионални заболявания/;
  • заболяване

Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България. Не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени /чл. 82, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО/.

Предмет на застрахователния договор за групова медицинска застраховка, в конкретния случай, е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука.

С оглед на изложеното, предвид факта, че в конкретния случай:

  1. разходите за групова медицинска застраховка отговарят на условията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски;
  2. сумите за доброволно здравно застраховане на работниците и служителите отговарят на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО

и

  1. са предоставени за сметка на социалните разходи, то върху тях не са дължими осигурителни вноски.

Получените суми от служителите представляват ли облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и следва ли да бъдат декларирани от тях?

На основание чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, при определянето на облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

  • направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност /чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ/;
  • социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /чл.24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ/.

Предвид това, следва, че социалните разходи, предоставени в натура под формата на вноски (премии) за доброволно здравно осигуряване, не се включват в облагаемия доход на физическите лица и съответно не се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ.

Счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт ще отговори на вашите счетоводни въпроси. Доверете се на професионалистите!