Осигуряване на лица, наети на работа по граждански договор. Определяне на осигурителния доход и осигурителните вноски.

През м. октомври фирма сключва договор за извършване на консултантски услуги, за период от 10.10. до 30.11.2020 г. Физическото лице, с което е сключен договора, работи по трудово правоотношение при друг работодател. Размерът на договореното възнаграждение е 1200 лева и ще бъде изплатено след приключване на възложената работа, най – късно до 25.12.2020 г. Лицето декларира осигурителен доход по основното си правоотношение в размер на 2600 лева.

1. Върху какъв осигурителен доход следва да се начислят осигурителните вноски, предвид обстоятелството, че трудът по договора ще бъде положен за повече от един месец, а изплащането ще бъде извършено в бъдещ период?
2. Как следва да се подадат Декларация 1 и Декларация 6?

По смисъла на &1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, извънтрудови правоотношения са правоотношенията извън трудовите, упражняването на занаят и свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто за възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Осигуровките, които се дължат при този вид договори са само за фонд „Пенсии“, за универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване. Лицата, които полагат труд по извънтрудови правоотношения нямат право да ползват болничен и отпуски, тъй като тези лица по силата на чл. 4, ал. 3 от КСО са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Лицата, които полагат труд по извънтрудови правоотношения /т.нар. граждански договори/, не подлежат на осигуряване от възложителя по договора, когато:

• са осигурени на максималния осигурителен доход /3000 лв./на друго основание през съответния месец /например по трудово правоотношение/;
• полученото възнаграждение по гражданския договор е под минималната работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността.

Полагащите труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през месеца, както е в конкретния случай, подлежат на задължително осигуряване и по гражданския договор, независимо от размера на полученото възнаграждението по него, дори и да е под минималната работна заплата след приспадане на разходите за дейността. Изключение от това правило се отнася за лицата, които са осигурени на друго основание върху максималния размер на осигурителния доход /3000 лв./ – в този случай върху възнаграждението по гражданския договор не се дължат осигурителни вноски.

Възнаграждението на изпълнителите по граждански договор, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността. Когато гражданския договор е сключен за период по – дълъг от един месец и възнаграждението е договорено да се извърши след приключване на договора, следва да се има предвид, че осигурителният доход, върху който се изчисляват осигурителните вноски, е месечен. Предвиденото възнаграждение в договора, след приспадане на разходите за дейността в размер на 25 на сто, следва да се разпредели на месеците, през които е положен трудът. Върху така получената сума, в месечен аспект, се преценява дали се дължат вноски за социално и здравно осигуряване.

В конкретния случай лицето полага труд без трудово правоотношение през м. октомври и м. ноември. За посочените месеци, лицето е осигурено на друго основание /по трудово правоотношение/под максималния размер на месечния осигурителен доход. Предвид гореизложеното, независимо от размера на полученото възнаграждение, въпросното лице подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност. Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/.

На основание чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по – голям от сбора на максималния  месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година за всеки един от месеците на годината. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

Конкретни изчисления:

1. Договореното възнаграждение по гражданския договор е 1200 лева.
2. Разходите за дейността са в размер 300 лева.

/1200 лв. х 25% = 300 лв./

3. Възнаграждението след приспадане на разходите за дейността е 900 лева. /1200 лв. – 300 лв. = 900 лв./
4. Определя се среднодневно възнаграждение за периода на гражданския договор. То е в размер на 25 лева.
5. Определеното среднодневно възнаграждение се умножава по броя работните дни за всеки месец.

• Брой работни дни за периода 12.10. – 31.10. – 15 работни дни. Осигурителният доход за октомври е в размер на 375 лева.
• Брой работни дни за периода 01.11. – 30.11. – 21 работни дни. Осигурителният доход за ноември е в размер на 525 лева.

По този начин сумата от 900 лева се разпределя като осигурителен доход за всеки един от месеците, през които е положен труда по гражданския договор.

За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Тъй като, в разглеждания случай, лицето е осигурено на друго основание за съответните месеци, то възложителят по гражданския договор следва да се съобрази с поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски при определяне на осигурителния доход за съответния месец. В разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО е определена поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.

От цитираната разпоредба става ясно, че с доходите, получени от работа по извънтрудови правоотношения, следва да се допълват доходите, посочени в чл. 4, ал. 1 от КСО. Поради тази причина и на основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. Декларирането на доходите на основание чл. 4 от Наредбата е помесечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен труда, както и с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

Какво означава това в конкретния случай?

Лицето, с което е сключено гражданския договор, декларира осигурителен доход по основното си трудово правоотношение в размер на 2600 лева.

През месец октомври, възнаграждението по гражданския договор, след приспадане на разходите за дейността е в размер на 375 лева.

През м. октомври за лицето се дължат осигурителни вноски, но върху не повече от максималния размер на месечния осигурителен доход, който е 3000 лв. По -конкретно, в  този случай осигуровки се дължат върху цялата сума на възнаграждението за работа без трудово правоотношение, тъй като сбора от дохода по трудовия договор и дохода от гражданския договор не превишава размера на максималния месечен осигурителен доход /2600 лева + 375 лева = 2975 лева, което е по – малко от 3000 лева/

През м. ноември възнаграждението на лицето след приспадане на разходите за дейността е 525 лева. Общата сума на доходите от работата по трудовото и извънтрудовото правоотношение е 3125 лева.  За лицето се дължат осигуровки върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход – 3000 лева. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, доходите за работа без трудово правоотношение допълват дохода по трудовото правоотношение. Това означава, че в конкретния случай от общата сума на възнаграждението за работата по гражданския договор за м. ноември /525 лева/, осигуровки се дължат само върху 400 лева.

В какви срокове се внасят дължимите осигуровки?

Съгласно чл. 7, ал. 6 от КСО, срокът за внасяне на осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, е до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Видно от цитираната разпоредба, плащането на осигурителни вноски при гражданските договори е тясно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не с полагането на труда.

На основание чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в същия срок следва да бъдат подадени и съответните данни с Декларация обр. № 1 /до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението/.

Предвид цитираната разпоредба, Декларация обр. № 1 следва да се подаде за всеки един от месеците, които обхващат периода на гражданския договор и през които е полаган трудът, поотделно /октомври и ноември/. Във всяка една декларация, като дата на заплащане на възнаграждението по гражданския договор следва да се впише последния ден от месец, през който е изплатено възнаграждението. По този начин осигурителят ще спази срока за подаване на Декларациите обр. № 1 и внасяне на осигурителните вноски, тъй като е направил това след изплащане на възнаграждението.

Декларация обр. № 6 се подава също за всеки месец поотделно. Като дата на изплащане на възнаграждението отново се вписва последния ден от месеца, през който е изплатено възнаграждението.

Декларациите се подават със съответните кодове, отнасящи се за работа без трудово правоотношение.