Физическо лице, което притежава диплома за завършено образование със специалност „фризьорство“, решава да практикува своята професия. Подава документи в Агенцията по вписванията за регистрация като лице, упражняващо свободна професия. След успешна регистрация, получава единен идентификационен код /код по БУЛСТАТ/, който съвпада с неговото ЕГН. Логично, лицето си задава следните въпроси:

  1. По какъв начин ще се облага дейността, която ще осъществява?
  2. Следва ли да си закупи касов апарат и да регистрира и отчита извършените продажби с издаване на фискални касови бележки?

По какъв начин ще се облага дейността, която осъществява?

Според чл. 14, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, физическите лица, включително и едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на ЗДДФЛ.

Кои дейности подлежат на облагане с патентен данък?

Предвид разпоредбата на чл. 61з от ЗМДТ, физическо лице, включително едноличен търговец, се облага с годишен патентен данък за доходи от извършвани от него дейности, посочени в Приложение № 4 /патентни дейности/, при положение, че:

  1. Оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв.
  2. Лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Изключение се прави за лицата, регистрирани по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.

Дейността, извършвана от фризьор патентна дейност ли е?

В т. 10 на Приложение № 4 към глава втора, раздел VI от ЗМДТ като патентна дейност е посочена дейността, свързана с осъществяване на бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги. Размерът на данъка за дейността се определя за работно място според местонахождението на обекта и е между 60 лв. и 840 лв. Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, с цел да се определи размера на патентния данък, за местонахождение на обекта се приема постоянният адрес на лицето.

На основание чл. 61н, ал. 1 от ЗМДТ лицата, които подлежат на облагане с патентен данък подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. Когато дейността започне след тази дата, данъчната декларация се подава непосредствено преди нейното започване. Съгласно чл. 61о, ал. 1 от ЗМДТ данъчните декларации по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност. Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, декларацията се подава в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

  1. за първо тримесечие – до 31 януари,
  2. за второ тримесечие – до 30 април,
  3. за трето тримесечие – до 31 юли и
  4. за четвърто тримесечие – до 31 октомври.

Ако задължението за внасяне на патентния данък възникне през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н, а когато декларация не е подадена – в 7-дневен срок от изтичане срока на подаването й.

Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък декларират ли се в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ се декларират в годишната данъчна декларация, като за целта е необходимо да се попълни Приложение № 7 (образец 2071). Данните от това приложение не участват при формирането на общата годишна данъчна основа и на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. В указанията към Приложение № 7 изрично е уточнено, че данните, посочени в него не участват при формирането на общата годишна данъчна основа и на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Облагаемия доход за извършваните патентни дейности е единствено във връзка с определянето на окончателните осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Следва ли да си закупи касов апарат и да регистрира и отчита извършените продажби с издаване на фискални касови бележки?

С разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, Законодателят задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и задължените лица, са определени с Наредба № Н-18/2006 г.

На основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова бележка, освен когато:

  1. плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
  2. кредитен превод,
  3. директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
  4. чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

В разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18 са изброени лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължението да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез фискално устройство.

Един от изброените случаи, с който се предвижда освобождаване на лицата от задължението за издаване на фискална касова бележка за регистриране и отчитане на извършваните от тях продажби, касае точно разглеждания казус. На основание разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което упражнява свободна професия не е задължено да регистрира чрез фискално устройство извършваните от него продажби в търговския обект.

Дефиниция на понятието „лица, упражняващи свободна професия“ е дадена в &1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. Това са тези по смисъла на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

  1. осъществяват за своя сметка професионална дейност;
  2. не са регистрирани като еднолични търговци;
  3. са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Следователно, предвид гореизложеното, при положение, че лицето, което извършва фризьорски услуги, отговаря едновременно на изброените критерии, то следва да бъде определено като лице, упражняващо свободна професия.

В конкретния случай, лицето, осъществяващо фризьорски услуги, може да бъде определено като лице, упражняващо свободна дейност, тъй като за него са налице едновременно горепосочените условия:

  1. Осъществява професионална дейност за своя сметка;
  2. Не е регистрирано като едноличен търговец;
  3. Самоосигурява се;
  4. Извършва дейност, за която подлежи на облагане с патентен данък, но не е регистрирано като едноличен търговец – фризьор.

Следователно, лицето, извършващо фризьорски услуги, няма задължение да използва фискално устройство, съответно да издава касови бележки, когато приема плащания в брой.

Следва да обърнем внимание, че по силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, лицата, които упражняват свободна професия и нямат задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, следва да издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството:

  • наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
  • дата на издаване;
  • наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
  • предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.