Гражданин на Холандия регистрира еднолично дружество с ограничена отговорност в България. Основна дейност на дружеството е търговия на стоки. Стоките предмет на търговията се продават на територията на Холандия, т.е. търговската дейност се осъществява изцяло на територията на Холандия. Холандският гражданин, едноличен собственик на капитала на българското дружество, управлява и полага труд в качеството на самоосигуряващо се лице.

Възникват следните въпроси:

  1. В коя държава членка на ЕС се дължат задължителни осигурителни вноски /България или Холандия/? Следва ли да бъде издаден формуляр А1 за удостоверяване на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност?
  2. За лицето възниква ли задължение да уведоми за ситуацията съответната компетентна институция на държавата – членка с цел да бъде определено законодателството в сферата на социалната сигурност, което следва да се приложи спрямо него?

За лицата, граждани на държави – членки на Европейския съюз /ЕС/, които осъществяват трудова дейност, като се възползват от правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат следните регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на ЕС:

  • Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета;
  • Регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към граждани на държава – членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава – членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Един от основните принципи, установени в Регламент (ЕО) № 883/2004, е определяне на приложимото осигурително законодателство.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 /чл. 11 – 16/, при условие че е налице трансгранична ситуация /пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват/.

За да се установи дали за едно лице/работник или самоосигуряващо се лице/, което попада в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, се дължат социални и здравни осигуровки, то на първо място следва да се определи законодателството на коя държава – членка е приложимо спрямо него в областта на социалната сигурност.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е:

  1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
  2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.

На основание чл. 11, т. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.

Каква е ситуацията в конкретния случай?

  • Дружеството е регистрирано в България;
  • Собственикът е гражданин на ЕС /холандец/, който пребивава на територията на Холандия /там е обичайния център на жизнените му интереси/;
  • Видно от описаното, собственикът на това дружество извършва трудова дейност изцяло в друга държава – членка /Холандия/.

Налице е специфичен случай на трансгранична ситуация, при който гражданин на ЕС, в качеството си на едноличен собственик на българско дружество, упражнява дейност на територията само на една държава – членка, която е различна от България.

Основното правило, установено с Регламента, при определяне на  приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.

Съгласно чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, спрямо лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка се прилага законодателството на тази държава.

В конкретния случай, предвид гореизложеното, се налага извода, че за периода, през който лицето полага труд единствено на територията на Холандия, Националната агенция по приходите не следва да изисква заплащането на задължителни осигурителни вноски съгласно българското законодателство. Това е така, тъй като лицето осъществява дейност единствено на територията на другата държава – членка /Холандия/, респективно то е подчинено на осигурителното законодателство на тази държава – членка. Задължителните осигурителни вноски за дейността, която се извършва изцяло на територията на въпросната държава – членка, се дължат изцяло съгласно нейното законодателство.

Твърде възможно е обаче, за това лице да възникне задължение за осигуряване в другата държава – членка /Холандия/, произтичащо от спецификата на нейното осигурителното законодателство. Поради тази причина, е препоръчително да се направи проучване на осигурителното законодателство на съответната държава – членка и как следва да бъде приложено по отношение на лицето, в качеството му на собственик на българско дружество.

С удостоверение А1 се доказва приложимото законодателство в областта на социалната сигурност. С него се удостоверява, че за лицето се прилага осигурителното законодателство на само една държава – членка, което го освобождава от прилагане на законодателствата на други държави – членки в сферата на социалната сигурност.

Основните случаи, в които се удостоверява определяне на приложимото законодателство са:

  • Заето лице в държава – членка, командировано на територията на друга държава – членка;
  • Самостоятелно заето лице в държава – членка, което отива да упражнява подобна дейност на територията на друга държава – членка;
  • Заето лице, осъществяващо дейност в две или повече държави членки;
  • Самостоятелно заето лице, осъществяващо дейност в две или повече държави – членки;
  • Лице, което извършва дейност като заето лице и като самостоятелно заето лице в различни държави – членки.

В конкретния случай, предвид разпоредбата на чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, за лицето не възниква задължение за уведомяване на съответните компетентни институции нито в България, нито в Холандия за тази ситуация.

Също така, в тази хипотеза /при работа на територията само на една държава – членка/, за лицето не е предвидено задължение за издаване на удостоверение А1, което обаче е възможно да му бъде издадено. Въпреки, че не е задължително, за лицето е препоръчително да предприеме необходимите действия, предвидени в законодателството на неговата държава и да кандидатства за издаване на удостоверение А1.

Предвид, че компетентна по отношение на социалната сигурност на лицето е другата – държава членка /Холандия/, то за него следва да не са в сила разпоредбите на българското осигурително законодателство и произтичащите от тяхното приложение задължения, в т.ч. и задължението за подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /Окд5/.