В процеса на работата си нотариус, регистриран за целите на ЗДДС, извършва плащания от своята банкова сметка от името и за сметка на своите клиенти. Става въпрос за такси към различни държавни институции, които са дължими от клиентите на нотариуса – например: държавни такси към Агенцията по вписванията, към Агенцията по кадастъра, местни данъци към съответната Община и други разходи, които възникват при извършване на конкретното нотариално удостоверяване /такси, които се налага да бъдат платени от нотариуса по повод получаване на информация от информационните системи и документи, свързани със страните по сделките/. За възстановяване на направените в тази връзка разходи нотариусът получава суми от своите клиенти.

В редовете по-долу ще отговорим на въпроса:

За получените суми от свои клиенти за възстановяване на разходите за издадени скици, държавни такси, местни данъци и други такси, които се налага да бъдат платени от нотариуса, следва ли последният да издаде фактура и да начисли ДДС? Могат ли да бъдат разглеждани като разходи съпътстващи основната доставка на нотариалната услуга?

Общият ред за определянето на данъчната основа при доставки на територията на страната е посочен в чл. 26 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

Определената въз основа на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчна основа се увеличава с:

  1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
  2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
  3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
  4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

На основание чл. 85, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ нотариални такси се събират за:

  1. извършване на нотариални действия;
  2. извършване от нотариус на други действия.

Съгласно чл. 85, ал. 3 от същия закон размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара. Определение на понятието „нотариална такса“ се съдържа в §1 от ДР на ЗННД и това e възнаграждението, което се заплаща на нотариус за извършената услуга.

За нотариалните такси, които събира, нотариусът изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от него. Единият от екземплярите се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането.

По смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 4 данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

По смисъла на чл. 15 от ППЗДДС данъчната основа на доставката се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани /фактурирани/ от доставчика на получателя.

Предвид изложеното по-горе и цитираните нормативи, в конкретния случай, сумите, които нотариусът получава от своите клиенти, за да покрие направените разходи от тяхно име и за тяхна сметка, не следва да бъдат включени в данъчната основа на облагаемата доставка /нотариална услуга/ на основание чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, когато сумите са посочени изрично в счетоводството на нотариуса, разполага с доказателства за действителния размер на сумите и не е имал право на данъчен кредит по отношение на данъка, който е станал дължим при извършването на разходите.

Ако все пак лицето, от чието име и за чиято сметка е извършено плащането, поиска да му бъде издаден документ за сумата на направения разход, която е заплатило, то нотариусът не следва да издава данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставката. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане. Възможно е документирането на сумите да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството.

Доверете се на счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт, за да получите качествени счетоводни услуги на конкурентни цени.