Търговско дружество предоставя ваучери за храна в размер на 80 лева месечно на своите служители. Въз основа на издадена заповед от управителя на дружеството, ваучери за храна не се предоставят на служители, които нямат нито един отработен ден в рамките на месеца, тъй като са били в отпуск за временна неработоспособност, неплатен отпуск и майчинство.

Възниква въпроса:

Допустим ли е този начин на предоставяне на ваучери за храна на служителите, така че направените разходи да бъдат признати за социален разход?

На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/, се облагат с данък върху разходите. Съгласно т. „б“ от цитираната норма социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.

Дефиниция на понятието „социални разходи, предоставени в натура“ се съдържа в &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

По смисъла на цитираната норма, „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети…