Търговско дружество предоставя ваучери за храна в размер на 80 лева месечно на своите служители. Въз основа на издадена заповед от управителя на дружеството, ваучери за храна не се предоставят на служители, които нямат нито един отработен ден в рамките на месеца, тъй като са били в отпуск за временна неработоспособност, неплатен отпуск и майчинство.

Възниква въпроса:

Допустим ли е този начин на предоставяне на ваучери за храна на служителите, така че направените разходи да бъдат признати за социален разход?

На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/, се облагат с данък върху разходите. Съгласно т. „б“ от цитираната норма социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.

Дефиниция на понятието „социални разходи, предоставени в натура“ се съдържа в &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

По смисъла на цитираната норма, „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Видно от посочената дефиниция, за да може определени разходи да бъдат квалифицирани като социални и да бъдат третирани по реда на част четвърта от ЗКПО, те следва да отговарят едновременно на следните критерии:

  1. разходите да имат характер на социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда:
    • организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
    • търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
    • транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
    • бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
    • бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
    • подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
    • задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
  2. да са предоставени:
    • по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда, т.е. с решение на общото събрание на работниците и служителите;
    • от ръководството на предприятието, т.е. с издадена заповед, съобразена със социалната политика на дружеството.
  3. социалните придобивки трябва да са достъпни:
  4. социалните разходи трябва да са предоставени в натура – няма да е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя/възложителя и служителите/работниците, както и лицата, наети по договор за управление и контрол, са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
  5. социалните разходи следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.

От гореизложеното става ясно, че един от критериите, за да бъде признат даден разход като социален, е социалните придобивки да бъдат достъпни за всички наети лица в дружеството, включително и за наетите по договор за управление и контрол, т.е. трябва да е спазен принципът за общодостъпност на социалната придобивка. С други думи казано, всяко наето лице трябва да има правото и възможността да се възползва от социалната придобивка.

Съгласно становища на НАП, едно от които с изх. № 96-00-360 от 14.08.2013 г., е застъпена тезата, че ако дружеството предоставя ваучери за храна на различна стойност, която се определя от отработените дни или часове на наетите лица, то не е налице изпълнение на изискванията за общодостъпност на социалната придобивка за всички наети лица.

С други думи, според това становище, когато не се предоставят ваучери за храна на всички служители, то те не представляват социални разходи.

На по – късен етап, в други свои становища /с изх. № 24-34-90 от 29.09.2014 г., изх. № 26-ш-10 от 10.01.2020 г./, НАП изразява мнение, че когато се касае за социална придобивка, която поради своето естество предполага наетото лице да се явява на работа, то тя би изпълнила своята цел и ако получаването й е съобразено с отработените дни.

Целта на социалните придобивки е да обезпечи сфери от ежедневието на работника вън от трудовото правоотношение, но свързани с него, които засягат пряко и непосредствено живота и бита му през времето, когато престира труда си. Това становище не се отнася само за ваучерите за храна, а за всички социални придобивки.

Един от критериите при определяне дали е спазен принципът за общодостъпност на социалните разходи по смисъла на определението, дадено в &1, т. 34 от ДР на ЗКПО, е редът и начинът на тяхното предоставяне. В това отношение законът урежда две възможности с еднаква тежест:

  • по реда и начина, предвидени в чл. 293 от Кодекса на труда, или
  • по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

Това означава, че когато предоставянето на ваучерите за храна е въз основа на Решение на управителния орган на дружеството, условието, дадено в дефиницията на закона е изпълнено.

В свое становище обаче, НАП застъпва тезата, че ако социалната придобивка не изхожда от волята на работниците и служителите, които фактически са нейни ползватели, това ще е по-скоро отклонение от общоприетия с чл. 293 от Кодекса на труда принцип.

Това означава, че ако работниците и служителите приемат с решение на общото събрание да не се предоставят ваучери за храна на тези членове на персонала, които нямат нито един отработен ден в рамките на месеца, тъй като са били в отпуск за временна неработоспособност, неплатен отпуск и майчинство, може да се приеме, че не е нарушено правилото за общодостъпност на този вид социална придобивка. И при положение, че е спазено изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, то няма нормативна пречка да не се изплащат ваучери за храна на посочената група наети лица.

Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясни критерии. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер, т.е. трябва да се определи сума за отработен ден  и на еднаква база /реално отработени дни/.

Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск.

Следователно, ако работниците и служителите са приели, а работодателят се е съгласил ваучерите за храна да се предоставят на база на реално отработените дни и при положение, че редът за предоставяне на ваучерите е определен при разписани ясни критерии, то това е показател за общодостъпност на социалната придобивка – тя се предоставя на всички в еднакъв размер и на еднаква база – реално отработени дни. При положение, че са изпълнени и всички останали условия, разписани в &1, т. 34 от ДР на ЗКПО, направените от работодателя разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.

На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

  1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
  2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
  3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „е“ от ЗДДФЛ ваучерите за храна, получени в размера и по реда на ЗКПО,  не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.

На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.