Ръководството на дружество взема решение да поръча подаръчни ваучери в размер на 200 лева за сметка на социалните разходи. Ваучерите ще бъдат раздавани на всички работници и служители по повод официални празници като Коледа, Великден и др.

Въпросите са:

  1. Подлежат ли на облагане подаръчните ваучери? По реда на ЗКПО или ЗДДФЛ?
  2. Налице ли е основание за облагане на подаръчните ваучери със задължителни осигурителни вноски?

За целите на данъчното облагане по ЗКПО на социалните разходи, следва да се разграничат две хипотези.

Първата хипотеза са социални разходи предоставени в натура по смисъла на  § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Същите подлежат на облагане с данък върху разходите на основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Начислените разходи и данъкът се признават за данъчни цели /чл. 206 от ЗКПО/.

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол. Социалните разходи, които отговарят на определението за социални разходи, предоставени в натура, дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, са обект на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Във връзка с чл.204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и предвид изричната дефиниция, изведена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, за да може определени разходи да бъдат квалифицирани като социални и да бъдат третирани по реда на част четвърта от ЗКПО, те следва да отговарят едновременно на следните критерии:

      1. разходите да имат характер на социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда:

  • организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
  • търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
  • транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
  • бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
  • бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
  • подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
  • задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

      2. да са предоставени:

  • по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда, т.е. с решение на общото събрание на работниците и служителите;
  • от ръководството на предприятието, т.е. с издадена заповед, съобразена със социалната политика на дружеството.

      3. социалните придобивки трябва да са достъпни:

     4. социалните разходи трябва да са предоставени в натура – няма да е налице предоставяне на     социални разходи в натура, когато между работодателя/възложителя и служителите/работниците, както и лицата, наети по договор за управление и контрол, са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

    5. социалните разходи следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.

Втората хипотеза е, когато социалните придобивките не са предоставени в натура. В този случай спрямо тях се прилага разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доходи на физическо лице, се облагат при условията и реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

Предвид гореизложеното следва, че подаръчните ваучери следва да се разглеждат и анализират, дали по своята характеристика отговарят на определението за социални придобивки в натура. За да са такива, разходите за придобиване на подаръчните ваучери следва да:

  • са документално обосновани;
  • да покриват всички изисквания на определението на т. 34, § 1 от ДР на ЗКПО.

Едно от основните изисвания на дефиницията е те да са общодостъпни за всички наети лица, т.е. да не се предоставят на част от персонала като форма на допълнително стимулиране във връзка с положения труд. Изискването за предоставяне в натура на подаръчни ваучери ще бъде изпълнено при условие, че не съществуват никакви парични взаимоотношения между работодателят и наетите лица, т.е. да е в натура.

Подаръчните ваучери в разглеждания случай, предвид обстоятелството, че отговарят на всички относими изисквания в част IV на закона и определението, дадено в § 1, т. т. 34 от ДР на ЗКПО, представляват социални разходи, предоставени в натура. Като социални разходи в натура стойността на подаръчните ваучери подлежи на облагане с 10% данък върху разходите.

Когато са изпълнени изискванията за социални разходи в натура, подлежащи на облагане с данък върху разходите съгласно чл. 204,  ал. 1, т. 2 от ЗКПО, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ. Нормата определя правило, съгласно което в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО. Следователно социалните разходи, предоставени в натура, не се включват в облагаемия доход на физическите лица и не се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ.

В случаите, когато подаръчните ваучери не могат да бъдат определени като социални разходи, същите следва да се приемат за доходи от възнаграждение на лицата, които ги получават. Следователно, тези придобивки ще се считат за облагаем доход на съответните физически лица на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ. На основание разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения се включва не само трудовото възнаграждение, а и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от същия закон. Според чл. 11, ал. 1,  т. 3 от ЗДДФЛ непаричен доход се смята за придобит на датата на получаването на придобивката. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ изисква непаричните доходи да се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена от ЗДДФЛ.

Прилагане на осигурителното законодателство

Предвид обстоятелството, че в конкретния случай, предоставените от дружеството подаръчни ваучери са за сметка на социалните разходи, следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО. На основание на цитираната норма, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО. Аналогичен е текстът на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/, съгласно който осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура.

В хипотезата, в която предоставените подаръчни ваучери не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.

В разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват сумите, при които не се дължат осигурителни вноски. Съгласно цитираната норма, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове /включително за поевтиняване храната в тях/, на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Предвид факта, че подаръчните ваучери в размер на 200 лева, предоставени от дружеството на всички наети лица, не представляват еднократни помощи в пари или в натура във връзка със случайно настъпили събития, то за тях не е налице нормативно основание да не се дължат осигурителни вноски. Те не попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, и след като са за сметка на социалните разходи, за тях се дължат осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 12 от КСО.

Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определянето на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя, но се вземат предвид при формиране на месечния осигурителен доход на работниците и служителите, който не може да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година /чл. 2, ал. 5 от НЕВДПОВ/.

От гореизложеното може да се обобщи, че в нормативната уредба, регламентираща дължимостта на осигурителни вноски липсва разпоредба, съгласно която върху получените от лицата, работещи по трудови правоотношения, ваучери за подаръци да не се дължат осигурителни вноски, когато се изплащат от работодателя във връзка с трудовата им дейност /арг. от чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО/. А в случай, че предоставените ваучери са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО  и чл. 2 от НЕВДПОВ.

За лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се дължат здравноосигурителни вноски върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.

На основание чл. 157, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и ал. 7 от кодекса.