Местно физическо лице, регистрирано в регистър БУЛСТАТ като упражняващо свободна професия, извършва консултантски услуги въз основа на сключени договори. Част от възложителите на работата са чуждестранни юридически лица, установени на територията на Европейския съюз, които нямат регистрация или представителство в България. В това си качество, лицето е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС. По повод изпълнението на договор, сключен с данъчно задължено лице, установено в Германия, възниква необходимост от пътувания в страната и чужбина. Съгласно предвидена клауза в договора, командировъчните разходи за пътни, нощувки и дневни пари са за сметка на възложителя. Сумите, платени от изпълнителя се възстановяват от възложителя въз основа на разходооправдателни документи.

В следващите редове ще отговорим на въпросите:

  1. При определяне на данъчната основа на доставката съгласно ЗДДС, следва ли да се включват допълнителните суми за покриване на командировъчните разходи?
  2. Следва ли тези командировъчни разходи да се третират като доход? Подлежат ли на деклариране и облагане по чл. 50 от ЗДДФЛ? Къде следва да бъдат отразени в декларацията?

Определяне на данъчната основа съгласно ЗДДС

По силата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, данъчната основа се увеличава със…