Физическо лице, е сключило договор за временна финансова помощ с българско дружество, по силата на който предоставя заем срещу лихва. В договора е предвидено на физическото лице – заемодател да се изплаща ежемесечно лихва съгласно приложен към него погасителен план. Изплатената лихвата по предоставения заем към 31.12.2021 г. ще надвиши сумата от 50 000 лева. Основните доходи на лицето са от трудово правоотношение и граждански договори.

Въпросът е:

  1. За физическото лице, предоставило заема, възниква ли задължение за задължителна регистрация по реда на ЗДДС, в случай че полученият доход от лихва по предоставения заем за последните дванадесет последователни месеца е над 50 000 лева?

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. При определяне на облагаемия оборот се включват:

  1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
  2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
  3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация /лихва/ от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг. Следователно предоставените от физическото лице парични средства на българско дружество срещу насрещна престация /лихва/ е доставка по предоставяне/отпускане на кредит, която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е освободена доставка.

По силата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в облагаемия оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, само в случаите, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

При тълкуване на нормата по аргумент на по-силното основание следва, че при определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация следва да се включат доставките на финансовите услуги по чл. 46 от ЗДДС, представляващи основна дейност на лицето, а също и тези, които без да са сами по себе си основна дейност, са свързани със същата.

В ЗДДС липсва легално определение на понятието „основна дейност“.

Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Във връзка с цитираните нормативни текстове, при тълкуването на понятието „основна дейност“ за целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, следва да се изхожда от утвърденото му правно значение и да се изясни смисълът, който най-много отговаря на други разпоредби и на целта на тълкувания акт.

Легална дефиниция на „основна икономическа дейност“ е дадена в &1, т. 3 на ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ, съгласно който критериите за определянето й са:

  • най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността;
  • най-голям размер на брутното производство на стоки и услуги, продукт на съответната дейност;
  • най-голям размер на изплатените надници и заплати за дейността;
  • най-голям брой заети в дейността.

Видно от изложеното, при определяне на основната дейност се отдава приоритетно значение на критерия „най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността“, като същевременно правно релевантни са и други фактори.

Според НАП, за целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетният размер на приходите, относителният дял на използваните дълготрайни активи, делът на заетите лица в дейността. Като водещ критерий все пак би могъл да бъде определен размерът на приходите за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец. В случай обаче, че за лицето формирането на този преобладаващ процент от приходите има инцидентен, случаен, нерегулярен характер, основната дейност може да се определя съобразно останалите посочени по – горе критерии, преценени съвкупно, включително като се отчитат намеренията и бизнес-плановете на лицето.

Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че основните доходи на физическото лице са от работа по трудови правоотношения и услуги по граждански договори, а предоставения заем е еднократен акт, то стойността на получените лихви по договора за заем не следва да се включва при изчисляване на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по реда на ЗДДС, независимо от факта, че превишава 50 000 лева.