От 1 юли 2021 г. се въвеждат нови правила и режими, които се отнасят за доставките, получатели по които са данъчно незадължени лица, установени в ЕС. Тези промени се налагат във връзка с изискванията на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки  и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки. Всички държави членки трябва да въведат новите изисквания най – късно до 30.06.2021 г.

Най – общо, промените от 01.07.2021 г. са свързани с:

  1. Въвеждане на електронна система One Stop Shop /OSS/ – обслужване на едно гише, чрез която ще стане възможно онлайн търговците да декларират и плащат ДДС, дължим във всички държави – членки, в една държава членка;
  2. Въвеждат се специални разпоредби, които ще се прилагат при облагане на:
    • доставките на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС;
    • дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
    • вътрешни дистанционни продажби и доставки, които се улесняват от електронен интерфейс;
  3. Разширява се обхвата на специалните режими – в Съюза и извън Съюза;
  4. Премахва се освобождаването от ДДС за внесени малки пратки на стойност до 22 евро или по-малко. От 01.07.2021 г. се въвежда специален режим за облагане на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни на стойност до 150 евро – режим „Внос“;
  5. Въвеждат се опростени правила за деклариране и отсрочено плащане на ДДС при внос на пратки с ниска стойност /под 150 евро/, когато не се използва режим „Внос“.
  6. Съществуващите прагове за дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС ще бъдат заменени с нов общоевропейски праг от 10 000 евро;

Във  връзка с прилагане на новите правила и режими са дефинирани нови понятия, които ще разгледаме по – долу:

  1. Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз

Всъщност това е  действащия до 31.12.2020 г. режим на дистанционни продажби.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

  • стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя.
  • получател по доставката е данъчно незадължено лице:
    • данъчно задължено лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата – членка, където транспортът приключва;
    • данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата – членка, където транспортът приключва;
  • стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обращение и не са:
    • нови превозни средства, или
    • стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
    • стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
  • доставчикът е данъчно задължено лице, без значение къде е установен.
  1. Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии

По смисъла на чл. 14, ал. 3 от ЗДДС, дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

  • стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от трети страни или територии до получателя в държава членка;
  • получател по доставката е данъчно незадължено лице:
    • данъчно задължено лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата – членка, където транспортът приключва;
    • данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата – членка, където транспортът приключва;
  • стоките не са:
    • нови превозни средства, или
    • стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
    • стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
  • стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии към момента на доставката им до клиенти в ЕС /стоките не могат да бъдат поставяни в митнически склад/;
  • доставчикът е данъчно задължено лице, без значение къде е установен.

Случаите, при които стоките се считат за изпратени или транспортирани от доставчика или от негово име, включително когато се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките, за целите на този член са изброени в чл. 5а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026:

  1. когато изпращането или превозът на стоките е възложен от доставчика за подизпълнение от трета страна, която доставя стоките до клиента;
  2. когато изпращането или превозът на стоките се осигурява от трета страна, но доставчикът поема или пълна, или частична отговорност за доставянето на стоките до клиента;
  3. когато доставчикът фактурира и събира таксата за превоз от клиента и след това я превежда на трета страна, която ще организира изпращането или превоза на стоките;
  4. когато доставчикът популяризира по какъвто и да е начин услугите за доставка на трета страна пред клиента, свързва клиента и трета страна или предоставя по друг начин на трета страна информацията, необходима за доставянето на стоките до клиента.

Стоките обаче не се считат за изпратени или превозени от доставчика или от негово име, когато клиентът сам превозва тези стоки или когато клиентът организира доставянето на стоките чрез трета страна, а доставчикът не се намесва пряко или непряко да осигурява или да помага за организирането на изпращането или превоза на тези стоки.

  1. Вътрешни дистанционни продажби

Съгласно чл. 14а, ал. 5, т. 3 вътрешни дистанционни продажби на стоки са доставките на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

  • стоките се изпращат или транспортират на територията на една и съща държава членка, т.е. изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва на територията на една и съща държава -членка;
  • получател по доставката е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на същата държава – членка, където започва и завършва транспортирането на стоките;
  • стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обращение и не са:
    • нови превозни средства, или
    • стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
    • стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
  • доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз;
  1. Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс /чл. 14а от ЗДДС/

Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства. Използването на електронния интерфейс позволява на получател и доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс.

Лицето, което управлява електронен интерфейс е:

  • данъчно задължено лице;
  • различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба;
  • различно от получателя на стоките.

Предвидени са различни хипотези при доставките, които се улесняват с електронен интерфейс /чл. 14а, ал. 5 от ЗДДС/:

  1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от основен доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
  2. дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро от основен доставчик, независимо дали е установен, или не е установен на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице.
  3. вътрешни дистанционни продажби на стоки на територията на една и съща държава членка от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят – данъчно незадължено лице е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в същата държава – членка;
  4. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на Европейски съюз, и/или на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро.

В разпоредбата на чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС са предвидени условия, при изпълнение на които се счита, че самото данъчно задълженото лице /без значение дали е установено или не е установено на територията на ЕС/, което чрез използване на електронен интерфейс улеснява доставката, лично е получило и доставило стоките:

  • улеснява доставката на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети територии или трети държави, под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро от основен доставчик, независимо от неговото установяване, на данъчно незадължено лице;
  • улеснява доставката на стоки в рамките на Общността /вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и вътрешни дистанционни продажби на стоки/ от основен доставчик, който не е установен в Общността, на данъчно незадължено лице,

Терминът „улеснява“ означава използването на електронен интерфейс, който позволява на клиент и на доставчик, предлагащ стоки за продажба посредством електронния интерфейс, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс.

Счита се, че данъчнозадълженото лице обаче не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени всички от посочените по – долу условия:

  • данъчнозадълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки;
  • данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;
  • данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките.

Не се счита, че електронен интерфейс улеснява доставка, когато предоставя само което и да е от следните услуги:

  • обработката на плащания във връзка с доставката на стоки;
  • обявяването за продажба или рекламирането на стоките;
  • пренасочването или прехвърлянето на клиенти към други електронни интерфейси, където стоките се предлагат за продажба, без по-нататъшна намеса в доставката.

Счита се, че електронният интерфейс улеснява доставките, когато:

  • правилата за продажбата на стоки са определени от него
  • притежава данни за купувачите;
  • организира и управлява оферирането;
  • подпомага процеса на приемане на поръчката;
  • организира и управлява процеса на плащане на стоките;
  • определя правилата по отношение на разходите за връщане на стоки, т.е. доставчикът или клиентът поемат разходите по връщане на вече закупена стока и условията за това;
  • има право да обработва или да спира плащането на клиента от съответния доставчик;
  • може да развали продажбата без разрешението или одобрението на основния доставчик, в случай че стоките не са били получени правилно;
  • осигурява обслужване на клиенти, съдействие при връщане на стоки или замяна, или приема оплаквания или се включва при спорове за доставчиците и/или техните клиенти;
  • има право да определя цената, на която се продават стоки, като например чрез предлагане на отстъпка чрез програма за лоялност на клиентите, има контрол или оказва влияние върху ценообразуването;

В случаите, когато данъчно задълженото лице,  което управлява електронния интерфейс и улеснява доставките, се счита за лице получило и доставило стоките, доставката от основния доставчик, който използва електронния интерфейс, за да продава стоките си на крайния клиент, се разделя на две доставки:

  1. Доставка между основен доставчик и получател – данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс

и

  1. Доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, по която доставчик е данъчно задължено лице, което управлява електронния интерфейс и се счита за доставчик, а получател – данъчно незадълженото лице.

На основание чл. 35а от ЗДДС и чл. 4, ал. 6 от ППЗДДС, първата доставка между основния доставчик и електронния интерфейс е облагаема доставка с нулева ставка, когато е с място на изпълнение на територията на страната. За начисления ДДС за получени от основния доставчик доставки на стоки и/или услуги, вкл. от внос, които същият използва за извършваните от него доставки на стоки към електронния интерфейс, е налице право на приспадане на данъчен кредит.

По отношение на мястото на изпълнение на доставката, в чл. 95б, ал. 3 от ППЗДДС е регламентирано, че когато са налице две доставки в случаите по чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС, изпращането или транспортирането на стоката се отнася само за доставката, извършена от данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс към получател – данъчно незадълженото лице. Това означава, че мястото на изпълнение на доставката на основния доставчик към данъчно задължено лице, което управлява електронния интерфейс, е мястото, където се намира стоката към момента, в който се изпраща стоката или започва превозът й към получателя.

Данъчното събитие за двете доставки на стоки възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането. Моментът на приемане на плащането това е моментът, в който потвърждението за плащането, съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от клиента, е получено от доставчика или от името на доставчика, продаващ стоки посредством електронния интерфейс, независимо кога е извършено действителното парично плащане, което от двете настъпи по-рано /чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026/.

На основание чл. 14а, ал. 9, данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс и улеснява извършването на доставки, за които се счита за доставчик /доставки по чл. 14а, ал. 5 от ЗДДС/, когато не прилага режим в Съюза и режим „Внос“, следва да прилага правилата за целите на ДДС на съответната държава – членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

Електроният интерфейс е длъжен да води електронен регистър за доставките, които улеснява, независимо дали е регистриран за прилагане на режимите (чл. 14а, ал. 10 и 11 от ЗДДС).

Електроният интерфейс е длъжен също да води подробна отчетност за доставките на стоки, за които не се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които не участва и не се счита, че действа от свое име (чл. 14а, ал. 12 от ЗДДС).

Следва да обърнем внимание, че лицата, които управляват собствен електронен магазин НЕ попадат в обхвата на лицата, които управляват електронен интерфейс и свързаните с тях разпоредби.

Правила за определяне на мястото на изпълнение на новите дистанционни продажби

В чл. 20 от ЗДДС са предвидени специални правила, които следва да намерят приложение при определяне мястото на изпълнение на новите дистанционни продажби:

  1. Място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на ЕС, включително и в случаите, когато данъчно задълженото лице, което управлява управлява електронен интерфейс, се счита за доставчик /вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1и чл. 14а, ал. 5, т. 1 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2/, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя – данъчно незадължено лице.
  2. Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, включително и в случаите, когато данъчно задълженото лице, което управлява управлява електронен интерфейс, се счита за доставчик, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. С разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ППЗДДС се регламентира, че това правило се прилага при условие, че данъкът върху тези доставки се декларира в съответствие с чл. 159аот закона, т.е. когато се прилага режим „Внос“.
  3. Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии в държавата – членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, включително и в случаите, когато данъчно задълженото лице, което управлява управлява електронен интерфейс, се счита за доставчик, е в тази държава членка, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а /т.е. когато се прилага режим „Внос“ – режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии/.
  4. Мястото на изпълнение при доставка на стока от основен доставчик към получател – данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва нейния превоз или на територията на територията на територията на държавата – членка на вноса на стоката.
  5. Мястото на изпълнение на доставка в случаите на вътрешна дистанционна продажба на стоки, когато данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, се счита за доставчик, се определя по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. Това е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

Във връзка с правилното определяне на мястото на изпълнение на доставки в ЕС се въвежда праг.

На основание чл. 20б, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката е в държавата – членка, в която е установен доставчикът, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  • Доставчикът, включително и който управлява електронен интерфейс, е установен само в една държава членка на ЕС;
  • доставчикът извършва далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път за данъчно незадължени лица, които са установени в държави членки, различни от държавата – членка, където той е установен; или
  • стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се превозват от територията на държавата – членка, където е установен доставчика до друга държава членка;
  • общата стойност на изброените по – горе доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата – членка, в която е установен доставчикът.

До момента на достигане на прага от 10 000 евро, доставките на изброените стоки и услуги ще са с място на изпълнение на територията на държавата – членка , където е установен доставчикът. След прехвърляне на този праг мястото на изпълнение на доставките е държавата на потребление.

Прагът от 10 000 евро няма да се прилага за:

  • доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път от доставчик, който не е установен в ЕС /режим извън Съюза/;
  • за продажба на стоки в рамките на ЕС, които се извършват от доставчик, установен извън ЕС;
  • за продажба на стоки, за които се прилага режим „Внос“;
  • за доставка на услуги, които са различни от далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;
  • за вътрешни доставки на стоки, доставени от електронен интерфейс, който се счита за доставчик;
  • за доставки на стоки от доставчик, който е установен в повече от една държава членка.

Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли прага от 10 000 евро през съответната календарна година, е:

  • при доставка далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път – в държавата – членка, където е установено данъчно незадълженото лице, получател по доставката;
  • при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки – мястото където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.

За целите на определяне на прага, е прието, че данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, трябва да включва освен стойността на доставките на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, за които се счита за доставчик и стойността на собствените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

Доставчик, за който едновременно са налице условията за определяне на мястото на изпълнение в държавата – членка, в която той е установен, може да избере да определя мястото на изпълнение на доставката /чл. 20б, ал. 5 от ЗДДС/:

  • при доставка далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път – там, където е установен получателят;
  • при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки – там, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.

Доставчикът може да упражни това свое право на избор като се регистрира за прилагането на режим в Съюза или по правилата за регистрация за целите на ДДС на съответната държава – членка, където е установен получателя при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път или където завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.

Изборът се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

Чл. 73, ал. 3 от ППЗДДС въвежда задължение за всяко данъчно задължено лице за упражняване на правото на избор да определя текущо общата стойност без ДДС на доставките по чл. 20б, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за текущата година и общата стойност без ДДС на доставките за предходната календарна година.

Счита се, че правото на избор за регистрация за целите на ДДС по правилата на съответните държави членки, където е мястото на изпълнение на доставките, е упражнено от доставчика при издаване на първия му идентификационен номер по ДДС от друга държава членка след уведомяване на НАП по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис /чл. 5, ал. 3 от ППЗДДС/.

Разширяване  на специални режими за отчитане на доставките и въвеждане на нови режими

Въвеждат се нови правила, които са свързани с прилагане на режим „в Съюза“ и режим „извън Съюза“. Въвежда се нов режим „Внос“.

Като цяло, целта на новите правила е да опростят задълженията по отношение на данъка върху добавената стойност за фирмите, които осъществяват продажби на стоки и извършват електронни услуги на крайни потребители, установени на територията на ЕС. Това става възможно чрез разширяване на сега действащата система Mini One Stop Shop /MOSS/, която считано от 01.07.2021 г. ще включва:

  • всички услуги към данъчно незадължени лица, които доставчикът извършва в държавите членки, където няма установеност;
  • дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС;
  • някои вътрешни дистанционни доставки на стоки.

В този ред на мисли, сегашната система MOSS ще стане One Stop Shop /OSS/ – обслужване на едно гише.

С въвеждането на новите правила се опростява процедурата по деклариране и плащане на дължимия ДДС. Използване на системата OSS ще позволи на търговците да се регистрират по ДДС в една държава членка за всички допустими доставки на стоки и услуги към данъчно незадължени лица, с място на изпълнение на територията на останалите 26 държави членки. По този начин се избягва необходимостта от регистрация по ДДС във всяка държава членка. Използвайки системата OSS, фирмите ще комуникират с данъчната администрация на държавата – членка, в която имат регистрация за OSS, ще декларират и плащат данъка в тази държава членка, независимо от обстоятелството, че продажбите са в целия ЕС.

Разширение на режим „в Съюза”:

  • Разширение на режим „в Съюза” – по отношение на доставки на услуги /чл. 156 – 157 от ЗДДС/

Към момента предвидените правила за режим „в Съюза” се отнасят за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, извършвани по електронен път, извършени от данъчно задължени лица, установени в ЕС за данъчно незадължени лица, установени в ЕС.

От 01.07.2021 г. режим „в Съюза” ще включва всички доставки на услуги /например транспортни услуги, услуги, свързани с недвижими имоти, услуги по предоставяне под наем на превозни средства, услуги по настаняване и др/, с място на изпълнение на територията на Европейския съюз, по които получатели са данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз, извършвани от данъчно задължени лица, които са установени на територията на Европейския

  • Разширение на режим “в Съюза” – по отношение на доставки на стоки:

От 01.07.2021 г. обхватът на доставките, по отношение на които ще се прилага режим „в Съюза”, се разширява и с:

  1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, когато получатели са данъчно незадължени лица (чл. 14, ал. 1 от ЗДДС) и/или
  2. вътрешни дистанционни продажби на стоки, когато получатели са данъчно незадължени лица (чл. 14а, ал. 5, т. 3 от ЗДДС)

Системата OSS ще може да бъде използвана за деклариране и плащане на ДДС и за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и/или вътрешни дистанционни продажби на стоки – B2C /бизнес към краен клиент/.

Режим в Съюза може да се прилага за доставки на услуги или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, извършвани от /чл. 152, ал. 3 от ЗДДС/:

  • данъчно задължени лица – установени в ЕС, които не са установени в държавата – членка по потребление, при доставки на услуги на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз;
  • данъчно задължени лица, установени или неустановени на територията на ЕС, при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
  • данъчно задължени лица, които управляват електронен интерфейс, когато улесняват:
    1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице /основният доставчик не е установен в ЕС/;
    2. вътрешни дистанционни продажби на стоки, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят – данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС /основният доставчик не е установен в ЕС /.
  • На основание чл.95б, ал. 1 от ППЗДДС, режим „в Съюза” е приложим и при извършване на доставки на услуги в държава членка по потребление, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз.

В чл. 152 от ЗДДС се съдържат дефиниции на понятията държава членка по потребление и държава членка по идентификация.

Спрециалната регистрация за прилагане на режим „в Съюза” се извършва по реда на чл. 156 от ЗДДС.

Принцип: Установените в ЕС лица се регистрират по държава на установяване, а неустановените – в държавата, откъдето тръгват стоките.

Разширение на режим „извън Съюза”:

От 01.07.2021 г. за данъчно задължените лица, които не са установени на територията на ЕС и предоставят услуги с получатели данъчно незадължени лица, установени в ЕС, ще отпадне задължението за регистрация за целите на ДДС във всяка държава членка, където извършват доставка на услуги. Дължимият данък върху тези доставки ще се декларира и плаща в една държава членка – държавата – членка по идентификация. Това ще е възможно чрез използване на системата One Stop Shop /OSS/, ако тези лица направят регистрация за режим „извън Съюза”.

От 01.07.2021 г. за данъчно задължените лица, които не са установени на територията на ЕС и предоставят услуги с получатели данъчно незадължени лица, установени в ЕС се разширява обхвата на услугите, за които се прилага режим „извън Съюза”. Режим „извън Съюза” ще включва всички доставки на услуги, включително далекосъобщителни услуги, услуги за радио –  и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на Европейския съюз, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз, извършвани от данъчно задължени лица, които са установени в трети страни и не са установени на територията на Европейския съюз.

Спрециалната регистрация за прилагане на режим „извън Съюза” се извършва по реда на чл. 154 от ЗДДС.

Въвеждане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии /режим „Внос“/

Считано от 01.07.2021 г. ще отпадне освобождаването от ДДС при внос на стоки на обща стойност не повече от 30 лева.  ДДС ще се дължи за всички стоки с ниска стойност, внасяни в ЕС. За стоки, под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато вносът им се осъществява, в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени, ще може да се използва режим “Внос” – Import One Stop Shop /IOSS/, за деклариране и плащане на ДДС. ДДС няма да бъде определян и събиран от митническите органи, както е при обичайният внос, а вместо това ще се прилага същият подход, както е предвиден за другите режими, при което:

  • Доставчикът/продавачът, директно или чрез представител, се регистрира за режим “Внос” в държавата – членка по идентификация. Доставчикът начислява ДДС на клиента към момента на доставката, като стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането.
  • Доставчикът декларира и плаща ДДС на държавата – членка по идентификация на база на месечна справка – декларация. Държавата – членка по идентификация превежда ДДС на всички държави членки по потребление.

Мястото на изпълнение на доставки, за които се прилага режимът за внос, извършени от регистрирано по режима лице, е в държавата – членка по потребление.

Тези пратки са освободени от ДДС при вноса. Индивидуалният идентификационен номер по ДДС, който лицата получават при регистрация по режим IOSS, трябва да бъде съобщен на митницата най -късно при подаването на митническата декларация за внос.

Режим „Внос“ може да се прилага, когато стоките са внесени от:

  • данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на ЕС и извършва дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро; в този случай лицето може да се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз, или
  • данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и внася стоките от тази трета страна под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с които извършва дистанционни продажби на територията на Европейския съюз; в този случай лицето може да се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз, или
  • данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс и е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС на Съвета и Регламент (ЕС) № 904/2010; в този случай лицето задължително се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз.

Спрециалната регистрация за прилагане на режим „Внос” е доброволна и се извършва по реда на чл. 157а от ЗДДС.

Мястото на изпълнение на доставки, за които се прилагат изброените по – горе специални режими, е в държавата – членка по потребление. Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки се определят по законодателството на държавата – членка по идентификация. Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, възникват към момента на доставката, като стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането. Моментът на приемане на плащането е по-ранният от двата момента:

  • от моментът, в който потвърждението за плащането или съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от получателя е получено от данъчно задълженото лице или от името на данъчно задълженото лице, прилагащо режима при внос, или
  • моментът на действително извършеното парично плащане.

Данъчната ставка на доставките при тези режими е приложимата ставка в държавата – членка по потребление. За документирането на доставките на услуги и на стоки при тези режими се прилага законодателството на държавата – членка по идентификация.

Лицата, прилагащи режими извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, следва да водят и съхраняват регистри във връзка с извършените доставки.

Опростени правила за деклариране и отсрочено плащане на ДДС при внос на пратки с ниска стойност /под 150 евро/, когато не се използва OSS /режимът обичайно би се ползвал от куриери/Български пощи/ – чл. 57б – чл. 57г от ЗДДС

Опростените правила се прилагат от данъчно задължено лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:

  1. представя пред митническите органи стоки:
  • под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро;
  • различни от акцизни стоки;
  • за които не е приложен специален режим „Внос“;
  • които се допускат за свободно обращение на територията на страната;
  • на които изпращането или транспортирането завършва на територията на страната;
  • на които получател е данъчно незадължено лице, установено на територията на страната;
  1. регистрирано е на основание чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС;
  2. има разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза;
  3. действа като косвен представител по митническото законодателство на Съюза.