Безвъзмездно извършване на ремонт на нает актив – данъчно третиране

Вашата фирма има сключен договор за наем на офис, който използвате за целите на обичайната си дейност. Налага се ремонт на офиса във връзка с текущото му поддържане и обичайно ползване, за който са направени разходи за ваша сметка.

Да видим какво е данъчното третиране на ремонтa на наетия актив съобразно ЗДДС и ЗКПО?

Нека първо видим какво е определението на понятието „ремонт“, което е дефинирано в т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, а именно: „ремонт“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

При положение, че в резултат на извършените ремонтни работи по наетия офис не се е стигнало до повишаване на икономическата изгода над неговата първоначално оценената стандартна ефективност, то налице е ремонт. Както се вижда от дадената дефиниция няма значение дали ремонта е текущ или основен.

За определяне на данъчното третиране на услугата, свързана с ремонта на наетия офис е от значение обстоятелството има ли договорено възнаграждение или няма такова, като тук се включва и варианта да е за сметка на наема.

В случая ремонта е за ваша сметка, т.е. няма договорено възнаграждение за неговото извършване, което означава, че ремонтът има характер на безвъзмездна услуга.

Съгласно т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 доставка на услуга се смята и извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 определя, че за възмездна доставка на услуга се смята и:

• Предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
• Безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
• Безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Не се счита за възмездна доставка на услуга безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив. Това е записано в разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т.2 от ЗДДС. Или за да се каже, че доставката е безвъзмездна съгласно чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, би трябвало разходите, направени по извършения ремонт на наетия актив да са извършени безвъзмездно от наемателя, а в нашия случай те са, тъй като няма договорено възнаграждение.

По смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС облагаема с данък върху добавената стойност е всяка възмездна доставка на стока или услуга, т.е. безвъзмездните доставки, каквато имаме налице в конкретния случай, са извън този обсег.

ПРАВОТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ РАЗХОДИ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕМОНТА

Правото на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени условията, предвидени в Глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъкът за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. От тук става ясно, че за да възникне право на данъчен кредит за получените стоки и услуги, те следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани  в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.

По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато:

• Стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Да обаче предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 3, ал. 1, т. 2 от същия член не се прилага за стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив.

Или с други думи казано, като се има предвид посочената разпоредба, за закупените стоки и услуги във връзка с извършването на ремонта на предоставен за ползване актив ще е налице право на приспадане на данъчен кредит.

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ РАЗХОДИ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕМОНТА ПО РЕДА НА ЗКПО

В конкретния случай извършените ремонтни работи са свързани с текущото поддържане и обичайното използване на наетия офис в дейността на фирмата. В този случай направените разходи в тази връзка следва да се отчетат счетоводно и да се признаят като текущи за периода, през който са реализирани.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

По силата на чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.

Всичко това означава, че направените разходи по ремонта на наетия офис следва да са документирани с първичен счетоводен документ. В случай, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, документално необоснованите счетоводни разходи не следва да се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон.

По различен начин стои въпросът във връзка са данъчното третиране на подобрението на нает актив – ПОДОБРЕНИЕ НА НАЕТ АКТИВ – ДАНЪЧНО ТРЕТИРАН