Дружество придобива лек автомобил по силата на сключен договор за финансов лизинг. Автомобилът ще се използва от управителя на дружеството, назначен по договор за управление и контрол, както за управленската дейност на дружеството, така и за лични нужди.

Възникват следните въпроси:

  1. При положение, че е взето решение да се прилага метода 50:50, задължително ли е воденето на пътна книжка, в която да се описват изминатите километри с автомобила за лични и служебни цели?
  2. Данъчно признати ли са разходите за амортизация на автомобила, разходите за лихви по договора за лизинг, разходите, свързани с експлоатацията на автомобила, разходите за застраховки и винетки?

 Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал от:

  • работници и служители;
  • лица, наети по договори за управление и контрол;
  • лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ – съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полагащи личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.

Видно от  цитираната норма, законът определя кръг от лица, които могат да използват активите на дружеството и в полза, на които биха могли да се формират разходи в натура /лични нужди/, а това са работници, служители, лицата, наети по договор за управление и контрол и лица, които полагат личен труд в дружеството, т.е. за съдружник или собственик, който се явява лице, наето по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, в т.ч. по договор за управление и контрол или по правоотношение за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ, правото на избор за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура, е приложимо.

Дали да обложи разходите в натура по реда на ЗКПО е право на избор дружеството, което има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ.

Предвид гореизложеното следва извода, че за да може да се приложи правото ва избор за облагане на разходите за лично ползване по реда на ЗКПО, то трябва да са изпълнени следните две условия:

  1. дружеството да се явява работодател на лицето, което използва автомобила за лични нужди;
  2. правоотношението между дружеството и лицето, за което е налице лично ползване, да попада в обхвата на трудовите правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ.

Дефиниция на „разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО се съдържа в § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО. „Разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 – 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации.

Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4:

  • разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  • разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.

С текста на чл. 215а от ЗКПО, на работодателя се предоставя право на избор коя разпоредба на закона да приложи при определяне на данъчната основа за определяне на данъка върху разходите в натура:

  • разпоредба на чл. 215а, ал. 2, т. 1 от ЗКПО

или

  • разпоредба на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.

На основание чл. 215а от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, за календарната година.

Една от възможностите е при определяне на данъчната основа за разходите в натура, свързани с превозни средства, е разходите да се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по съотношението:

а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или

б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство /чл. 215а, т. 1 от ЗКПО/.

Другата възможност е данъчната основа за разходите в натура да се умножи с предвидения в закона процент – 50% /чл. 215а, т. 2 от ЗКПО/.

На основание чл. 10, ал. 6 от ЗКПО, разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, в т.ч. и за управленската, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.

Видно от гореизложеното и във връзка с цитираните разпоредби на закона, при положение, че в дружеството е взето решение при определяне на данъчната основа за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите да се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи с 50 на сто, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, то не се налага издаването на пътен лист за отчитане на изминатите километри или часове за лично ползване.

При определяне на данъчната основа за разходите в натура се включват всички разходи – разходи, свързани с експлоатацията на автомобила, лихви по лизингови вноски, разходи за застраховки, винетки, които са документално обосновани. В данъчната основа се включва размерът на данъчните амортизации за съответния годишен период и също така размерът на данъчния кредит, който е формирал счетоводен разход.

Следва да обърнем внимание, че правото на избор за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, не е приложимо, когато съдружник или собственик, е лице, което не е наето по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ. При условие, че не са налице посочените в закона правоотношения /§ 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ/, следва да се разгледа хипотезата за скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.

При констатиране на лично ползване на актив от собственик/съдружник, който не е нает от дружеството по правоотношение, попадащо в обхвата на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, ще се приложи механизмът за данъчно третиране на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, като последиците от това са следните:

  • отчетеният счетоводен разход няма да бъде признат за данъчни цели и с него ще се увеличи счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО;
  • ще бъде наложена санкция по реда на чл. 267 от ЗКПО в размер на 20 на сто от отчетения разход. Тази санкция няма да се приложи само ако сумата е декларирана по съответния ред в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за съответната година;
  • ще бъде начислен 5 на сто данък върху дивидентите по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ.