Местно физическо лице извършва консултантски услуги в страната и чужбина. В това си качество то е, регистрирано по чл. 97а от ЗДДС. За извършваните услуги лицето получава възнаграждение и допълнителни суми за покриване на командировъчни разходи /пътни разходи, храна и настаняване/.

Въпросите са: 

  1. Следва ли при определяне на данъчната основа по ЗДДС, да се включват получените суми за покриване на командировъчни разходи?
  2. Следва ли тези командировъчни разходи да се третират като доход, който подлежи на деклариране и облагане по чл. 50 от ЗДДФЛ и къде следва да бъдат посочени в декларацията?

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

По смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, данъчната основа се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.

В разглеждания случай двете страни са договорили получателят на услугата да заплати  разходите за командировка,  като съпътстващи разходи, с които следва да се  увеличи данъчната основа на доставката по чл. 21, ал. 2,  от ЗДДС.

Документирането на доставката на услуга се извършва чрез издаването на фактура, предвид разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. При възникване на основание за промяна на данъчната основа следва да се приложат разпоредбите на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки  кредитно известие.

Разходите за пътни, дневни и квартирни пари, свързани с услугите, извършвани от лица по извънтрудови правоотношения, могат съобразно договореното да бъдат:

  • за сметка на възложителя, т.е. да представляват счетоводен разход за командироващото предприятие и съответно доход за командированото лице  или
  • за сметка на изпълнителя по договора.

На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Необлагаемите доходи са изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ.  Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от него регламентира, че не подлежат на облагане получените суми за:

  • командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и
  • дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лица по трудови правоотношения.

С цитираната разпоредба (по отношение на пътните и квартирните пари) е въведен принципът за документална обоснованост  с оглед данъчното им третиране като облагаем или необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. За да не подлежат на облагане, разходите за пътуването и престоят  трябва да бъдат документално обосновани чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), както и чрез надлежно оформена заповед за командироване. Що се касае до дневните командировъчни пари, за облагаем доход се считат сумите, представляващи превишение над двукратния размер на дневните командировъчни пари,  който е определен с нормативен акт, за лица по трудови правоотношения.

Доколкото в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ се използват понятията командировъчни пари – пътни, дневни и квартирни, следва да се има предвид, че нормативните актове, регламентиращи командировките в страната и чужбина са Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Реализирането и документирането на командировките в страната и в чужбина се осъществява в съответствие с посочените  наредби, посредством издаването на заповед от командироващото предприятие, в която се определят условията за командироване.

В конкретния случай се касае за изплатени от чуждестранно лице суми (извън  договореното възнаграждение за услугата), които покриват разходите за хотел, храна и транспорт. Тези суми не могат да се определят като командировъчни, тъй като не са изплатени съобразни  нормите на вътрешното ни законодателство.

Доколкото тези доходи не могат да се причислят към някои от необлагаемите, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ доходи, същите заедно с изплатените възнаграждения хонорари по договора подлежат на облагане по реда на чл. 29,  т. 3 от ЗДДФЛ, т.е. приспадат се 25 на сто разходи за дейността за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Местните физически лица декларират с годишна данъчна декларация всички получени облагаеми доходи от страната и чужбина. Консултантските услуги са извършени извън територията на страната, доходите от тези услуги са от източник в чужбина и следва да се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

За доходи от чужбина, от държава, с която имаме сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, може да се използват методите за избягване на двойното данъчно облагане.