Дружество, регистрирано по реда на ЗДДС, предприема рекламна кампания, която се изразява в безплатно предоставяне на клиентите на 1 брой от закупен продукт при закупуването на определен брой от същия продукт.

Въпросът, който възниква е:

  1. Какво е данъчното третиране по реда на ЗДДС на доставката на безплатното допълнително количество от продукта?

В разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС е записано, че обект на облагане с данък върху добавената стойност е:

  1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
  2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
  3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
  4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
  5. вносът на стоки.

По смисъла на ЗДДС, доставка на стока е  прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право  върху стока /чл. 6, ал. 1/. Видно от цитираната разпоредба, понятието за доставка на стока предполага наличието на пряка връзка между доставяната стока и получената насрещна престация. Съгласно дефиницията на &1, т. 8 от ДР на ЗДДС, „безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Такава доставка е извън обхвата на ЗДДС.

Независимо от горното, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според която за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. От друга страна, в чл. 6, ал. 4 от ЗДДС е записано, че ал. 3 не се прилага при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри. Стоките, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице, за целите на ЗДДС и по смисъла на &1, т. 9 от с.з., се определят като „стоки с незначителна стойност“.

В разглеждания случай, ако може да се приеме, че предоставената допълнителна бройка от съответния продукт при закупуването на определено количество от него, представлява предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел, което излиза от обхвата на ЗДДС, не подлежи на облагане. Основанието за това е чл. 6, ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 2, т. 1 от ЗДДС.

Важно е да се вземе под внимание, че предвиденото ограничение в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при придобиването на стоки, предназначени за безвъзмездни доставки, не се прилага в случаите на безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри. Основанието за това се съдържа в разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС. Също така, на основание чл. 80, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, корекции по чл. 79, 79а и 79б не се извършват, в случаите, когато стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3 от с.з.

Когато обаче безплатното предоставяне на допълнителна бройка от съответния продукт представлява част от серия доставки, по които получател е едно и също лице, то няма да е налице изпълнение на условието на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС във връзка с &1, т. 9 от ДР на с.з. В този случай, ако е приспаднат данъчен кредит за начисления при придобиването на тези продукти данък, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Доставката се приравнява на възмездна. Данъчната основа на тази доставка се определя по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, а именно: данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Същата е определена към началото на месеца, в който е предоставена стоката. Документирането се извършва по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от материалния закон, т.е. доставчикът следва да начисли ДДС с издаването на протокол.