Управляваната от вас фирма е с основен предмет на дейност търговия. Регистрирана е  за целите на ЗДДС. По банковата сметка на дружеството постъпват парични средства от клиент – фирма, установена в Сърбия /трета страна/. Полученият паричен превод представлява авансово плащане във връзка с предстоящ износ на договорено количество стоки.

Въпросите, които възникват и на които ще отговорим в редовете по – долу са:

  1. Следва ли да издадете фактура за полученото авансово плащане от вашия сръбски клиент?
  2. Как и къде следва да бъде отразена сумата за аванса в дневника за продажбите?
  3. Ако не бъде издадена фактура при полученото авансово плащане от трета страна, има ли и какви са санкциите?

Следва ли да бъде издадена фактура за полученото авансово плащане от трета страна?

Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчнозадължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от същия закон. Предвид чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата задължително следва да бъде издадена не по – късно от 5 дни от датата на получаване на авансовото плащане. На основание цитираните разпоредби за вас възниква задължение да издадете фактура за получения аванс от сръбския си клиент в 5 – дневен срок от постъпване на сумата по фирмената сметка. Фактурата трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид обстоятелството, че става въпрос за получено авансово плащане по доставка за износ и във връзка с чл. 28, т. 1 или т. 2 от ЗДДС при издаване на фактурата за аванса следва да бъде приложена нулева ставка на данъка. Във фактурата се посочва съответната норма от ЗДДС /чл. 28, ал. 1 или ал. 2/, съгласно която доставката подлежи на облагане с нулева ставка.

В качеството ви на доставчик по доставката за износа следва да удостоверите наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗДДС. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС износителят следва да разполага със следните документи:

  1. Митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
  2. Фактура за доставката;
  3. Документ за превоза на тези стоки.

В същото време, обаче, в чл. 37, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС е указано, че ако доставчикът не се снабди с упоменатите по – горе документи до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС в 15 – дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, удостоверяващи износа, той коригира резултата чрез анулиране на издадените протоколи в 15 – дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи. За анулирането не се издава нов протокол.

ВАЖНО е да се знае, че по смисъла на чл. 37, ал. 3 от ЗДДС, обаче, горните разпоредби не се прилагат, когато не е настъпило данъчното събитие, а са налице само получени авансови плащания. Предвид всичко казано по – горе, ако получите авансово плащане за доставка по чл. 28 от ЗДДС и до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е получено авансовото плащане не се снабдите с посочените в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи, за това плащане нямате задължение за начисляване на 20 % ДДС.

Как и къде следва да бъде отразена сумата за аванса в дневника за продажбите?

По смисъла на чл. 112 , ал. 1, т. 1 от ЗДДС фактурата е данъчен документ. Това означава, че на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС издадената фактура за получения аванс следва да бъде отразена в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена. Начинът, по който следва да бъде отразена фактурата за аванса е идентичен с начина на отразяване на окончателната фактура, която се издава във връзка с осъществения износ на стоките. Стойността на аванса следва да се посочи в колона 19 „ДО на доставките със ставка 0% по глава трета от ЗДДС”, съответно в клетка 14 на справката – декларация за ДДС.

В случай, че не бъде издадена фактура за полученото авансово плащане от трета страна, има ли и какви са санкциите?

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС с глоба или имуществена санкция се наказва лице, което не състави данъчен документ, когато това би довело до определяне на данъка в по – малък размер. Това означава, че дори и да не издадете фактура за полученото авансово плащане във връзка с предстоящия износ не е фатално и фирмата ви няма да бъде санкционирана, тъй като въпросната доставка е облагаема с нулева ставка и не води до увеличаване на задължението на износителя по този закон.

Доколкото във фактурите за износ ДДС не се вписва, то неприложима е и нормата на чл. 180 от ЗДДС, която предвижда санкция за неначисляване на ДДС. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 регистрирано по този закон лице е длъжно да начисли данъка като издаде данъчен документ, в който посочва данъка на отделен ред. При износа обаче не може да се говори за начисляване на ДДС, тъй като такъв данък не се посочва във фактурата.