Основен предмет на дейност на българско дружество, регистрирано по реда на ЗДДС, е търговия с хранителни добавки както с български, така и с фирми от Европейския съюз. Дружеството е интрастат оператор, регистриран за поток пристигания. Дружеството редовно извършва ВОП на стоки от производителя. Много често чуждестранните доставчици организират промоции. При закупуване на определено количество от определени хранителни добавки, клиентът получава допълнително количество от определен продукт като подарък с цел реклама. Българското дружество получава подаръците, придружени от фактура, издадена на негово име, но с нулеви стойности, тъй като не се дължи разплащане за тези стоки, които не са предназначени за продажба, а се предоставят на клиенти, които са изпълнили условията.

Въпросите са:

  1. По какъв начин следва да се отрази получената фактура за получените стоки, която има количества, размер, килограми, но няма стойност?
  2. Как да се отрази вътреобщностно движение на стоки в месечната декларация за поток пристигания по интрастат, при условие, че стоките са с нулева стойност?

Условията и редът за прилагане на режима на вътреобщностно придобиване /ВОП/ са регламентирани с разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.

ВОП е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки, следва да са налице едновременно следните условия:

  1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е налице ВОП, доставчикът следва да е регистрирано за целите на ДДС лице в държава-членка към датата на данъчното събитие на ВОД по аргумент от чл. 25, ал. 6 от ЗДДС.
  2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС.
  3. ВОП включва:
  • придобиването на правото на собственост или друго вещно право върху стока;
  • фактическото получаване на стока в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.

4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е             налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.

5. Възмездност на придобиването: Възмездността на придобиването е задължителна предпоставка за наличие на ВОП, съгласно чл. 2, т. 2 от ЗДДС. Определението за възмездност на доставката /придобиването/ следва да се изведе по аргумент на противното от § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.

Получаването на стоки при безвъзмездни доставки, приравнени на възмездни – аналогични на хипотезите на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, не представлява ВОП, независимо че са налице останалите характеристики на режима. В случая липсва една от същностните характеристики на режима – възмездността, както и липсва изрична норма, която да приравнява такива безвъзмездни придобивания на ВОП. В тази връзка безвъзмездното ВОП на стоки не подлежи на облагане и не следва да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС.

 Относно деклариране безвъзмездно получените стоки от фирми регистрирани за целите на ДДС в други държави членки в системата Интрастат в поток Пристигания:

Съгласно чл. 7 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки (ЗСВТС) задължени лица за подаване на декларации по системата „Интрастат“- Интрастат оператори, са лицата, регистрирани по ЗДДС, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия закон, поотделно за всеки търговски поток – изпращания или пристигания съгласно чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 638/2004.

В чл. 6, ал. 2 от ЗСВОТС се посочва, че редът за прилагане на системата „Интрастат“, включително подаването и приемането на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или данни и извършването на контрол и корекции на предоставените данни, се определят с наредба на министъра на финансите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-4 от 21 декември 2007 г. за прилагане на системата Интрастат, Интрастат операторите декларират всички вътрешнообщностни изпращания или пристигания на стоки на Общността, които не са обект на Единния административен документ (митническа декларация) независимо от това дали са осъществени съответно към или от лица, регистрирани или не за целите на ДДС в страната, където са установени, или в други държави членки.

С наредба, приета с ПМС № 238 от 07.09.2006 г., обн. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010 г., в сила от 01.09.2006 г., се определят различните или специфичните правила, които ще се прилагат за специфичните стоки и движения на стоки, референтните периоди, начинът на тяхното отчитане и деклариране, както и стоките, които ще бъдат изключени от статистическата дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки.

С оглед текста на чл. 54 от Наредбата, в случая не е нужно подаване на интрастат декларации за стоките без стойност, получени като подарък от европейския доставчик. Според цитираната разпоредба стоките, които поради своята специфика или по методологични причини са изключени от статистиката на вътрешнообщностната търговия, са тези, посочени в Приложение I на Регламент (ЕС) № 91/2010 на Комисията от 2 февруари 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1982/2004 за прилагане на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистика на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, по отношение на списъка със стоки, изключени от статистиката, изпращането на информация от данъчната администрация и оценката на качеството (ОВ, L 31 от 3 февруари 2010 г.):

  • монетарно злато
  • средства за плащане, които са законни платежни средства и ценни книжа, включително средства, които представляват заплащане за услуги като пощенски такси, данъци, потребителски такси;
  • стоки за временно ползване, преди или след ползването им (напр. наемане, заем, оперативен лизинг), при условие че са спазени всички от следните условия:
    • не се планира или не е била планирана или не е била извършена преработка,
    • очакваната продължителност на временното ползване не е била или не е планирана да бъде повече от 24 месеца,
    • изпращането/пристигането не трябва да се обявява като доставка/придобиване за целите на ДДС;
  • стоки, движещи се между:
    • дадена държава-членка и териториалните ѝ анклави в друга държава-членка, и
    • приемащата държава-членка и териториалните анклави на други държави-членки или международни организации.

Териториалните анклави включват посолства и национални въоръжени сили, разположени извън територията на изпращащата държава;

  • стоки, използвани за носители на индивидуализирана информация, включително софтуер;
  • софтуер, изтеглен от интернет;
  • стоки, които са доставени безплатно и самите те не са предмет на търговска сделка, при условие че движението им е с единствената цел да подготви или съдейства за предвидена по-късна търговска сделка чрез доказването на характеристиките на стоки или услуги като:
    • рекламни материали
    • търговски мостри
  • стоки за и след ремонт и части за смяна, които са включени в рамките на ремонта и заменят повредените части;
  • транспортни средства, пътуващи с работна цел, включително устройства за изстрелване на космически кораби по време на изстрелването.“

Предвид гореизложеното и на основание б. „ж“ от Приложение I на Регламент (ЕС) № 91/2010,  не е нужно подаване на интрастат декларации за стоките без стойност, получени като подарък от европейския доставчик.