Служител има право на платен годишен отпуск от минала година в размер на 8 работни дни и от текущата година в размер на 20 работни дни. Служителят решава, че ще ползва най – напред 10 дни от полагащия му се платен отпуск за текущата година. Работодателят смята, че служителят първо следва да изчерпи полагащия се платен отпуск от миналата година и след това да използва платен отпуск от полагащите му се дни за текущата година и разрешава ползване на 8 дни платен отпуск от неизползвания отпуск за минал период и 2 дни от полагаемия отпуск за текущата година.

Въпросите са:

  1. Има ли право работодателят да наложи своето решение?
  2. Ако бъде прекратено трудовото правоотношение, служителят ще има ли право на обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск?

 

На основание чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Редът за ползване на платения годишен отпуск е регламентиран в чл. 173 от Кодекса на труда. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя /чл. 173, ал. 1 КТ/. Необходимо е работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, с което да поиска да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск, като посочи размера му в работни дни и датата, считано от която да започне ползването. Предвид изпълнение на задължението си по чл. 176, ал. 2 от КТ, работодателят би могъл да даде указание на служителя кой отпуск е по – удачно да използва. Разпоредбата на чл. 176, ал.2 от КТ предвижда задължение на работодателя да осигури използване на отпуска през следващата календарна година, за която се отнася, но не по – късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се отнася, когато отпускът е отложен или не е използван до края на календарната година, за която се отнася.

На основание чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Преди изтичане на давностния срок служителят може да използва платения годишен отпуск, който му се полага. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 37д от НРВПО, в която е регламентирано, че в случаите по чл. 176, ал. 3 КТ служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ, в случай че работодателят не изпълни задължението си да осигури ползването на отложения или неизползван отпуск.

Предвид действащата нормативна уредба работодателят не може да задължи служителя да използва платения си годишен отпуск в рамките на календарната година, за която се полага. Той може да го покани да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага /чл. 173, ал. 4 от КТ/. На основание чл. 173, ал. 4 от КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на служителя без негово съгласие, когато служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. В този случай, работодателят ще има право без съгласие на служителя да му предостави платения годишен отпуск от минала година през следващата календарна година.

Предвид гореизложеното, може да се направи извода, че с разрешение на работодателя служителят има право да използва платен годишен отпуск до изтичане на двугодишния давностен срок по чл. 176а от КТ. След като изтече давностния срок служителят изгубва правото си да ползва отпуска, а при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не дължи обезщетение по чл. 224 от КТ за отпуск с изтекла давност.

Имайки предвид разпоредбата на:

  • чл. 176а, ал. 1 от КТ, съгласно която правото на ползване на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на давностния срок и
  • чл. 224, ал. 1 от КТ, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение се дължи парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, по – правилно и в интерес на служителя е да използва отпуск, давностният срок за ползване на който изтича по – рано. Поради това, в конкретния случай, е по – удачно служителят да използва най – напред 8-те дни платен годишен отпуск от минали години.