Физическо лице, което е руски гражданин, притежава разрешение за продължително пребиваване. Лицето получава пенсия за инвалидност от Русия и съответно разполага с документ, издаден от компетентните власти на Руската федерация, удостоверяващ статута му на пенсионер там. Лицето извършва консултантска дейност. Във връзка с упражняваната дейност има регистрация като лице, упражняващо свободна професия в България.

Възникват въпросите:

  1. За руския гражданин – пенсионер, притежаващ разрешение за продължително пребиваване в България и упражняващ свободна професия, възниква ли задължение за задължително здравно и социално осигуряване съгласно българското законодателство?
  2. Следва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице ОКд-5?
  3. Какъв е реда на облагане на придобития доход съгласно ЗДДФЛ?
  4. Възниква ли задължение за издаване на фактури и касов бон при получаване на плащания в брой?

 Задължение за задължително здравно осигуряване:

Между Република България и Руската федерация, считано то 20.03.2010 г, е в сила договор за социална сигурност, обнародван в бр. 20 от 12.03.2010 г. на ДВ, изменен и допълнен с бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 20.06.2020 г.

Съгласно чл. 6, т. 1 от Договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този Договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази Договаряща се страна, на територията на която:

  • за Република България са наети лица или са самоосигуряващи се, а
  • за Руската федерация – извършват трудова и/или друга дейност.

От това основно правило са предвидени изключения, които са регламентирани в чл. 6, т. 2 от Договора. Едно от изключенията е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.

В чл. 2 от Договора е регламентирано по отношение на кое законодателство се прилага Договора на територията на Република България и съответно – Руската федерация. Видно от тази правна норма е, че в материалния обхват на Договора не са предвидени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. Поради тази причина, за руските граждани се прилагат общите регламенти за здравно осигуряване на чужди граждани съгласно Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, чужденците могат да пребивават в Република България:

  1. краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
  2. продължително – с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
  3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
  4. постоянно – с разрешен неопределен срок.

По отношение на задължителното здравно осигуряване на чужди граждани, пребиваващи в България, се прилагат специалните разпоредби на ЗЗО.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.

На основание цитираните правни норми по – горе, се налага извода, че чужди граждани, които:

  • не са граждани на държава – членка на ЕС и
  • притежават документ за „продължително пребиваване” в Република България,

не попадат в хипотезите на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Тези лица не са обхванати от системата за задължително здравно осигуряване в Република България и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски по ЗЗО.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай, за руският гражданин, в качеството му на лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, което не е гражданин на държава – членка на ЕС и е с разрешено „продължително пребиваване” в Република България, не възниква задължение за задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО.

За руския гражданин би възникнало задължение за задължително здравно осигуряване след получаване на разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България. Тогава приложение ще намери нормата на чл. 33, ал.1, т. 3 от ЗЗО.

Задължение за задължително социално осигуряване:

Основна предпоставка за възникване на основание за осигуряване е упражняването на трудова дейност. На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свое желание тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.

В чл. 4, ал. 6 от КСО е регламентирано, че лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. В тази група лица попадат и тези, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.

Следователно, лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

Видно е, че цитираната норма не поставя ограничение по отношение на гражданството на лицата, вида на отпуснатата пенсия, както и откъде е отпусната пенсията. Поради това, правото на избор на лицата, на които е отпусната пенсия, следва да намери приложение дори тогава, когато лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия имат отпусната пенсия от друга държава, каквато е и ситуацията в разглеждания казус.

 Задължение за подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице ОКд-5:

Осигуряването на лицата със статут на самоосигуряващи се лица се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.

Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Сред изброените лица в цитираната норма са включени и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Съгласно чл. 1, ал. 6, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и са избрали да се осигуряват по свое желание, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата.

Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /обр.ОКд-5/ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани по реда на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която е възникнало съответното обстоятелство.

За лицата, на които е отпусната пенсия и желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да заяви желанието си да се осигурява, както и да избере вида на осигуряване.

Ако лицето, на което е отпусната пенсия, е избрало да се осигурява, то е важно да знае, че на основание чл. 6, ал. 8 от КСО, в качеството си на самоосигуряващо се лице, има задължение за авансово внасяне на осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В този случай е важно да обърнем внимание, че на основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП съответни данни, изброени в цитираната норма.

Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни  от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица.

На основание чл. 2, ал. 1 и ал. 2, от наредбата, самоосигуряващите се лица подават декларации по образец № 1, Приложение № 1, за данни свързани с осигуряване на лицето, и декларации по образец № 6, съгласно Приложение № 4, в която се вписват общият размер на сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски за съответните фондове.

Ежемесечно самоосигуряващите се лица подават в НАП декларация обр. №1 за дължимите авансово вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях /чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г./

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата декларация обр. № 6 се подава от самоосигуряващите се лица до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Облагане на дохода по реда на ЗДДФЛ:

На основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДС местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

  1. има постоянен адрес в България;
  2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
  3. лицето е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ /не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната/. В тази връзка следва да се има предвид, че на основание чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Критериите в чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ не следва да се разглеждат изолирано един от друг, а трябва да се анализират в тяхната съвкупност, за да се направи точна преценка дали България е държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на конкретното физическо лице.

За целите на облагането, на основание чл. 5 от ЗДДФЛ, чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

Доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Република България /чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ/. В случаите когато трудът се полага на територията на България, доходите, реализираните от чуждестранните физически лица също са от източник в страната и подлежат на данъчно облагане в България.

Необходимо е изрично да се подчертае, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила. Между правителството на Република България и  правителството на Руската федерация е ратифицирана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с данъци на доходите и имуществото, обнародвана в ДВ, бр.3 от 09.01.1996 г. в сила от 08.12.1995 г.

При положение, че лицето е придобило качеството на местно физическо лице на РБългария, съгласно данъчна спогодба, лицето е носител на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в Република България, така и от чужбина.

На основание чл. 14 от Спогодбата, доходи, получени от физическо лице – местно лице на едната договаряща държава, от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава, с изключение на случаите, когато такива услуги се оказват или са оказани в другата договаряща държава и доходът се отнася към определена база, която физическото лице постоянно има или е имало в свое разпореждане в тази друга държава.

На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от с.з., облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Облагането по реда на ЗДДФЛ е съобразено с квалификацията на дохода според източника му.

В конкретния случай, физическото лице е регистрирано в регистъра БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия. На основание §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, „лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт – счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

За дефинирането на едно лице като упражняващо свободна професия за целите на ЗДДФЛ, на първо място е необходимо лицето да осъществява за своя сметка професионална дейност, като в цитираната разпоредба е направено примерно неизчерпателно изброяване на някои конкретни професии.

В конкретния случай, физическото лице – руски гражданин покрива изброените критерии и попада в обхвата на лицата, упражняващи свободна професия.

На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход. Лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. /чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ/.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода /чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ/.

В чл. 43, ал. 9 от ЗДДФЛ е указан реда, по който получателя на дохода – лице с намалена работоспособност, упражнява правото си на данъчно облекчение, в случаите, когато платеца на дохода е задължен да удържа и внася авансовия данък. Съответно, когато авансовия данък следва да се определя и внася от получателите на дохода, не е необходимо същите да доказват пред платеца на дохода по реда на чл. 43, ал. 9 факти във връзка с чл. 43, ал.2 от ЗДДФЛ, както е в конкретния случай.

Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларацията по чл. 55, ал.1  от с.з. се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице. Тази декларация се подава от физическото лице – получател на дохода в случаите, в които лицето е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, предприятие или самоосигуряващо се лице. В този случай, съгласно чл. 43, ал.6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от него. В тези случаи, декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода – 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация. Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, подават декларацията по чл. 55, ал.1 само по електронен път.

В чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като от самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване тя се подава също само по електронен път.

В чл. 18 от ЗДДФЛ е регламентирано, че сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

Относно задължение за издаване на фактура и касов бон:

Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Условията и редът, по който се издават фискални касови бележки е регламентиран в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най – малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. Не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява свободна професия.

Важно е да обърнем внимание на обстоятелството, че данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 / доходи от друга стопанска дейност/ и 4 /доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество/, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.

Предвид гореизложеното, физическото лице – руски гражданин, упражняващо свободна професия, следва да издаде документ за придобитите от него доходи. Информацията, която трябва да съдържа този документ е следната:

  1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
  2. дата на издаване;
  3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
  4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.