Едноличен търговец, чиято основна дейност е извършване на консултантски услуги в сферата на търговията, има сключени договори с клиенти, които се намират извън пределите на града, в който е седалището на фирмата. Във връзка с изпълнение на договорните отношения със своите клиенти, за едноличния търговец възниква необходимостта от командироване до съответните населени места. Пътуването се извършва с личен автомобил на собственика на ЕТ.
Възникват въпросите:
- Собственикът на ЕТ има ли право на командировъчни дневни по Наредбата за командировките в страната? Какъв е техния размер?
- Признават ли се за данъчни цели разходите за командировка /дневни и пътни пари/ на собственика на ЕТ съгласно изискванията на ЗКПО и ЗДДФЛ?
- Как следва да се документират направените разходи за гориво?
Извършването на командировки в страната е правно регламентирано в Наредбата за командировките в страната. Там са определени условията, при които се извършва командироването, размерите на пътните, дневните и квартирните пари във връзка с командировката, редът на тяхното отчитане, а също и правата и задълженията на командироващите и командированите лица.
Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. В заповедта за командироване се посочват:
- наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
- трите имена и длъжността на командированото лице;
- мястото на командироването;
- задачата, за която лицето се командирова;
- времетраенето на командировката;
- командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
- начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
- необходимостта и видът на отчета за извършената работа;
В разпоредбата на чл. 19 от наредбата е регламентиран размерът на дневните пари, които се полагат на командирования:
- когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката.
- когато изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по т. 1.
За целите на корпоративното подоходно облагане, разходите за командировки се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКПО счетоводните разходи, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на физическото лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, се признават за данъчни цели, когато са изпълнени кумулативно следните условия:
- пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
- счетоводните разходи са документално обосновани.
Документалната обоснованост на счетоводните разходи е регламентирана в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Предвид изложеното, ако собственик на ЕТ извършва разходи за пътуване и престой във връзка с осъществяваната от предприятието дейност извън населеното място, където се извършва основната дейност, то той следва да докаже връзката между пътуването и основния предмет на дейност чрез първични счетоводни документи – заповед за командировка, където се описват обекта, целта на командировката, начин, по който ще се извърши пътуването, отчет на пътуването и специфични документи в зависимост от основния предмет на дейност. В случай, че командировката на собственика е оформена със съответните първични счетоводни документи и собственикът може да докаже, че е извършена във връзка с осъществяване на основната дейност на фирмата, то дневните пари в посочените размери ще бъдат признати за данъчни цели.
С оглед пълнотата на разглеждания въпрос следва да бъде отбелязано, че за целите на данъчното облагане, с разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ЗДДФЛ е въведен лимит за размера на дневните командировъчни пари. Предвидено е, че към облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец се включва и превишението над двукратния размер, посочен в нормативен акт, на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец. Двукратните размери на дневните командировъчни пари съгласно Наредбата за командировките в страната са:
- 40 лева, когато командированото лице остава да нощува в мястото на командировката
- 20 лева – без нощуване и при изпълнение на служебните си задължения през по – голямата от работното време в другото населено място.
Как следва да се документират направените разходи за гориво?
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Според ал. 3, т. 1 от същия законов текст фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Разпоредбата на чл. 13 от НКС е определен специален ред за командироване и отчитане на разходите за командировка, когато командированият пътува с личен автомобил. Когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с личен автомобил, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство за най-икономичния режим на движение. В заповедта за командировка задължително се посочват данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Според текста на чл. 32, т. 3, б. „б“, изр. първо от същата наредба размерът на пътните пари е определен в заповедта и се изплаща срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход.
От изложеното става ясно, че за отчитане на размера на пътните пари при командировка законодателят не поставя изрично изискване документът, който удостоверява направените пътни разходи, да бъде издаден на командироващия или на командированото лице. Ако документът за изразходваното гориво е издаден на командироващия, то командированото лице се счита, че е получило доставка по този документ от името и за сметка на командироващия.
От казаното може да бъде направен извода, че законодателят допуска фактурата за зареденото гориво, изразходвано във връзка с осъществената командировка, да бъде издадена както на физическото лице – собственик на ЕТ, така и на предприятието и това по никакъв начин не променя отчитането на пътните разходи.
Когато фактурата е издадена на името на предприятието на ЕТ, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, то е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от същия закон.
Тук, логично, възниква въпросът дали предприятието на ЕТ може да упражни правото си на данъчен кредит по издадените фактури за изразходваното гориво във връзка с командировката на собственика?
Разпоредбите, които регламентират правото на данъчен кредит са регламентирани с чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС. По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона правото на приспадане на данъчен кредит няма да е налице, дори и да са изпълнени условията на цитираните по – горе членове, когато получените стоки или услуги са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В чл. 70, ал. 3 от ЗДДС са изброени случаите, при които нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 не следва да бъде прилагана. Единият от упоменатите случаи касае именно транспорта и нощувките на командировани от лицето работници и служители. От разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС става ясно, че ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит не са приложими, когато става въпрос за получени стоки или услуги във връзка с икономическата дейност на данъчно задълженото лице и са необходими за нейното осъществяване. В конкретния случай, разходите за транспорт и нощувки не са направени с цел задоволяване личните потребности на командирования, а за да се осигури възможност командированото лице да изпълни поетите ангажименти по сключени договори с контрагенти, т.е. тъй като командировката е във връзка с осъществяване на дейността на предприятието, по смисъла на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2, ограничаваща правото на приспадане на данъчен кредит, не се прилага.
Както е известно, за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, регистрираното лице следва да разполага с данъчен документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 или чл. 115 от ЗДДС. В издадения документ, като получател следва да е вписано данъчно задълженото лице и неговите данни.
Следва да подчертаем, че за предприятието няма да е налице правото на приспадане на данъчен кредит, ако закупеното гориво е заредено в лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, независимо че са налице следните обстоятелства:
- извършва единствено и само облагаеми доставки;
- притежава фактура за закупеното гориво, изразходвано във връзка с командировката;
- разполага с попълнен пътен лист;
- разходите за командировки са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната.
Основанието за това е нормата на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, действието на която не се премахва от разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от закона.
