Фирмата ви е отдалечена, разположена извън рамките на населеното място. Липсва обществен транспорт. Във връзка с нормалното протичане на работния процес се налага превозът на работниците и служителите от местоживеене до месторабота и обратно да се извършва с организиран от вас транспорт. За целта сте сключили договор с фирма, която да осъществи транспортирането им. За извършената услуга фирмата ви издава данъчна фактура.

Възникват въпросите:

  1. Това социален разход ли е и следва ли да се обложи с данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/?
  2. Следва ли да бъде обложено с ДДС безвъзмездно предоставеното транспортно обслужване на вашите служители?
  3. Имате ли право на данъчен кредит по издадената фактура за извършената услуга по транспортиране на служителите съгласно Закона за данък върху добавената стойност?

За да бъде определен даден разход като социален, то следва да се установи дали отговаря на дефиницията за „социален разход, предоставен в натура“, дадена в &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.  „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.

Основавайки се на чл. 204, т. 2 във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО може да се направи извода, че за да бъде квалифициран даден разход като социален и да се обложи с данък върху разходите, то трябва да отговаря едновременно на следните изисквания:

  1. Да е отчетен като разход в счетоводството на фирмата
  2. Да е документално обоснован
  3. Да е предоставен в натура
  4. Да е предоставен на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол
  5. Да е социална придобивка по смисъла на чл. 294 от КТ
  6. Да е предоставен по ред и начин, определени с чл.293 от КТ
  7. Да е достъпен за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Това означава, че всички работници и служители могат да се възползват от социалната придобивка, предоставена от работодателя.
  8. Липсата на парични взаимоотношения между работодателя и служителите

Бързам да подчертая обаче, че с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО Законодателят предвижда освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Или с други думи казано, при положение, че тези разходи са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, то те следва да бъдат признати за данъчни цели, което означава, че с тях не следва да се увеличава счетоводния финансов резултат и освен това не следва да се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2.

Освобождаването от облагане на социалните разходи обаче няма да е налице, когато транспортът се осъществява с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

По смисъла на &1, т. 37 и т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО:

  • „Лек автомобил“ е този, определен в Закона за движението по пътищата /§ 6, т. 12, буква „а” от Допълнителните разпоредби на закона/, а именно-: недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8; превоз на товари или за теглене на други пътни превозни средства;
  • „Допълнителни автобусни линии“ са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.

Или от цитираните разпоредби става ясно, че не са поставени изисквания относно това дали транспортът ще бъде извършен с транспортни средства на фирмата или наети такива. Единственото ограничение е да не се осъществява с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

Ако превоза на служителите се извършва с лек автомобил и при условие, че са изпълнени поставените критерии в &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО относно определяне на социалните разходи, предоставени в натура, то налице са социални разходи, които подлежат на облагане с данък върху разходите.

Ако използваният автомобил за превоза на служителите е лек, все пак следва да се обърне внимание дали не е налице изключението на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО, което, както споменах, при наличие на определени обстоятелства, позволява да се приложи освобождаването от облагане на социалните разходи за транспорт, когато превозът е извършен с лек автомобил, а именно наличие на труднодостъпност и отдалеченост на района и осъществяването на дейността на фирмата не би било възможно без този разход.

Т.е. в конкретния случай, тъй като е налице отдалеченост на района, където се намира офиса ви и осъществяването на дейността на фирмата няма да е възможно без осигуряването на организиран транспорт на персонала до работното място, то следва че може да се приложи освобождаване от облагане на този социален разход дори и да се използва лек автомобил.

Ако не може да се докаже, че са налице отдалеченост и труднодостъпност на района, то този социален разход в натура, отчетен в счетоводството на фирмата подлежи на облагане с данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО. Данъчната основа и дължимият данък се декларират при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, като дължимият данък върху разходите се внася в срок до 31 март на следващата година.

СЛЕДВА ЛИ ДА БЪДЕ ОБЛОЖЕНО С ДДС БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЕНОТО ТРАНСПОРТНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ВАШИТЕ СЛУЖИТЕЛИ!?

По смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. От тук следва, че безвъзмездните доставки би следвало да не се облагат с ДДС, т.е. в нашия случай превозът на персонала се явява безвъзмездна доставка и би следвало да е необлагаема с ДДС.

ДА ВИДИМ ДАЛИ Е ТАКА ….

Както споменах, според чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, откъдето следва, че безвъзмездните доставки следва да са необлагаеми, НО НЕ ВСИЧКИ БЕЗВЪЗМЕЗДНИ ДОСТАВКИ. В чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 са изброени услугите, които въпреки безвъзмездния си характер, попадат в обхвата на ЗДДС и подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. Това са:

  1. Предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
  2. Безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;

От посочените две точки ОБАЧЕ има изключения, които са посочени в ал. 4 от чл. 9 на ЗДДС. Едно от изключенията, посочени в т. 1 на същата алинея е ИМЕННО безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

ОТГОВОРЪТ НА ВЪПРОСА ВЪЗНИКВА ЛИ ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ТРАНПОРТНОТО ОБСЛУЖВАНЕ ОТ МЕСТОЖИВЕЕНЕ ДО МЕСТОРАБОТА И ОБРАТНО Е „ДА, ВЪЗНИКВА ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ“.

Правото на приспадане на данъчен кредит и доставките с право на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в нормата на чл. 70 от ЗДДС.

В чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

На основание изричната разпоредба на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит единствено за безвъзмездни доставки за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност при спазване на условията за упражняването му, визирани в чл. 71 и 72 от ЗДДС.