Пенсионер, който няма регистрация в регистър БУЛСТАТ, решава да предоставя за ползване на хотелски начала част от недвижим имот на туристи през летния сезон. Лицето, което живее във въпросния имот, възнамерява да го категоризира като „къща за гости“.

Въпросите са:

  1. Възниква ли задължение и какъв е реда за осигуряване на лицето при упражняване на този вид дейност – отдаване на част от имота, в който живее, на хотелски принцип през летния сезон?
  2. Как следва да се обложи дохода, получен от лицето от този вид дейност?

За недвижим имот, използван с цел упражняване на хотелиерска дейност, приложение ще намерят нормите на Закона за туризма /ЗТ/.

На основание чл. 111, ал. 1 от ЗТ, хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти. Туристически обекти са изброените в чл. 3, ал. 2 от ЗТ места за настаняване.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 2, б. „б“ от ЗТ „къщите за гости“ са определени като места за настаняване клас Б.

Местата за настаняване следва да бъдат категоризирани или регистрирани по ЗТ, независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им. Категоризацията на туристически обект се извършва при спазване на реда, регламентиран в ЗТ и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения /НКСПМНЗХР/.

Категоризираните и регистрирани по ЗТ, места за настаняване и лицата, които извършват дейност в тях се вписват в Националния туристически регистър на местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, туроператори и туристически агенти, туристически сдружения /чл. 165 – 168 от ЗТ/.

С разпоредбата на чл. 113 от ЗТ се регламентира кръга от лицата, които могат да упражняват хотелиерска дейност и ресторантьорство. Според ал. 2 на цитираната норма хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5.

В ТЗ липсва легална дефиниция на понятието „обитавано жилище“, но такава се съдържа в Допълнителните разпоредби на ЗТ. Съгласно &1, т. 87 от ДР на ЗТ обитавано жилище е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.

Основна предпоставка за възникване на основание за социално осигуряване е упражняване на трудова дейност. Общият принцип за възникване на осигуряване е изведен в чл. 10 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на  едно физическо лице за целите на държавното обществено осигуряване /ДОО/, следва да е налице упражняване на трудова дейност и да е налице нормативно основание за неговото осигуряване. Разпоредбата на чл. 4 от КСО определя кръга от лицата, които подлежат на осигуряване.

По отношение на осигуряването на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, но извършват дейност по отдаване на имот на туристи, категоризиран като „къща за гости“ съгласно изискванията, регламентирани в ЗТ и НКСПМНЗХР, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 1,  ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ. Според същата за лица, упражняващи свободна професия по регистрация, се считат и тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Предвид обстоятелството, че категоризираните и регистрираните по реда на ЗТ места за настаняване и лицата, които извършват дейност в тях се вписват в Националния туристически регистър съгласно чл. 166 от ЗТ, то при започване на тази дейност за лицето ще е изпълнена хипотезата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.

За упражняваната дейност като физическо лице по предоставяне на категоризирани по съответния нормативен ред къща за гости, стаи за гости и пр. на туристи, е необходимо да се извърши вписване в Регистър БУЛСТАТ като физическо лице, упражняващо свободна професия на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за Регистър БУЛСТАТ.

В тази връзка, лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт във фонд „Пенсии“ на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО същите са самоосигуряващи се лица.

На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО – упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

При започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП /декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице-образец Окд5/, подадена до компетентната ТД на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на ДОО по свое желание. Тази разпоредба дава възможност на самоосигуряващите се лица, които са пенсионери, осигуряването за фондовете на ДОО за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение. Аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО обаче в ЗЗО няма. Поради това, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са задължени да внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Предвид гореизложеното може да се обобщи, че в настоящия случай за дейността по отдаване на категоризиран обект на туристи е необходимо:

  • да се извърши вписване в Регистър БУЛСТАТ като физическо лице, упражняващо свободна професия;
  • да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /обр. Окд5/ в компетентната ТД на НАП за започване на дейност в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство.

При определянето на месечния осигурителен доход, върху който се внасят дължимите здравноосигурителни вноски е важно да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО и чл. 40, ал. 8 от ЗЗО, според които, получаващите доходи на различни основания, а именно пенсия, доходи от дейности като самоосигуряващи се лица, доходи за работа без трудово правоотношение, при определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход за целите на здравното осигуряване размерът на пенсията /без добавките към нея/ следва да бъде на първо място в поредността на доходите с оглед ограничаване до размера на максималния месечен осигурителен доход.

Облагане на получения доход от упражняването на хотелиерска дейност

Ако за упражняваната хотелиерска дейност, физическото лице отговаря на условията за облагане с патентен данък, посочени в чл. 61з от ЗМДТ, то се облага с патентен данък. Съгласно чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ, физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

  1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
  2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността „Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма – данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта”.

Съгласно даденото определение в &1, т. 27 от ДР на ЗМДТ места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ, т.е. където попадат и къщи, стаи и апартаменти за гости.

За извършваната патентна дейност лицата, които отговарят на условията, посочени в чл. 61з, ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Когато лицето:

  • не отговоря на условията за облагане с патентен данък, независимо, че липсва регистрация по ЗДДС, например мястото за настаняване е над 2 звезди,

както и когато

  • предоставя стаи на туристи в обитавано от него жилище и разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ не е приложима, тъй като лицето не се счита за търговец на основание е на чл. 2, ал. 3 от ТЗ, както и на основание на чл. 113, ал. 2 от ЗТ, това лице се облага по реда на ЗДДФЛ, по  който се облагат доходи от наем. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ, при липса на възможност за облагане с патентен данък, облагането следва да е по реда на ЗДДФЛ и да се приложи разпоредбата на чл. 31, чл. 32 и чл. 44 от ЗДДФЛ.