Българско дружество получава заем от чуждестранно юридическо лице от страна членка на Европейския съюз и по конкретно Германия. Немското дружество с правна форма GmbH притежава 60% от капитала на българското дружеството. Начисляват се разходи за лихви във връзка с получения заем.

В следващите редове ще отговорим на въпроса:

Следва ли българската фирма да удържи и внесе данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане?

Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 1 на чуждестранни юридически лица /лихви, в това число и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг/, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица.

В чл. 195, ал. 7 от същия закон е регламентирано изключение от това правило, а именно: доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава – членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз;

2. местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

Както става ясно, за да се приложи чл. 195, ал. 7 от ЗКПО и да не се обложи дохода от лихва с данък при източника, платецът на дохода и неговият притежател следва да са свързани лица. В чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО е регламентирано кога две лица са свързани: едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице;

В чл. 195, ал. 12, т. 1 са регламентирани условията, на които едновременно следва да отговаря чуждестранното юридическо лице, за да бъде определено като такова. Чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5;

б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;

в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;

Чуждестранното юридическо лице следва да представи на местното юридическо лице документ, с който да удостовери, че той е местно лице за данъчни цели на съответната държава членка. Този документ се издава от данъчната администрация, където е установен притежателя на дохода.

Относно облагането с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци чуждестранното юридическо лице следва да се снабди с документ, издаден от данъчната администрация на съответната държава-членка. Този документ следва да бъде представен на платеца на дохода в качеството му на задължено лице съгласно чл. 14, т. 2 от ДОПК в срока за внасяне на данъка при източника съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО.

Или на база на всичко казано, следва да се направи извода, че българското дружество, в конкретния случай, не следва да удържа и внася данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като са изпълнени условията на чл. 195, ал. 12, т. 2 и чл. 195, ал. 12, т. 1  във връзка с чл. 195, ал. 7 от ЗКПО.