Собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност получава парична сума от съпругата си въз основа на сключен договор за заем. В договора е предвидена лихва. Приложен е погасителен план, съгласно който се извършва погасяването на дължимите вноски, включващи главница и лихва. Лихвата е начислена като разход на дружеството.

Въпросът е:

  1. Начислената лихва по предоставения паричен заем от съпругата следва ли да участва в регулиране на слабата капитализация по реда на чл. 43 от ЗКПО?

При положение, че паричният заем е предоставен от физическо лице /съпругата на собственика/, то разходът за лихва представлява доход на физическото лице. Предвид това обстоятелство, разходите за лихви могат да подлежат на регулация, или по реда на чл. 43 от ЗКПО, или по реда на чл. 42 от ЗКПО, но не и едновременно.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО, счетоводно отчетените разходи за лихви, представляващи доход на съпругата – местно физическо лице по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. На основание чл. 43, ал. 4, т. 3 от ЗКПО, ако счетоводно отчетените разходи за лихви подлежат да данъчно преобразуване по реда на чл. 42 от ЗКПО, то  в разходите за лихви не се включват разходите за лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона.

Ако приемем, че счетоводният разход за лихви, представляващ доход на физическото лице, е изплатен към 31.12.2021 г., то този разход няма да подлежи на регулация по реда на чл. 42 от ЗКПО. В този случай, следва да се определи дали за дружеството е приложим режимът на слаба капитализация.

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула:

НРЛ = РЛ – ПЛ – 0,75 x ФРПЛ, където:

  • НРЛ са непризнатите разходи за лихви;
  • РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 4;
  • ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
  • ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.

Непризнатите по ал. 1 разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗКПО.

Разходите за лихви включват всички финансови /лихвени/ разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗКПО са посочени разходи за лихви, които не са обект на регулация на слабата капитализация. Съгласно т. 1 от ал. 4 на чл. 43 от ЗКПО в разходите за лихви не се включват разходите за лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице.

Предвид гореизложеното, се налагат следните изводи:

Разходите за лихви подлежат на регулация, когато е налице някоя от следните хипотези:

  1. страните по сделката са свързани лица;
  2. кредитът, е гарантиран от свързано лице;
  3. кредитът е обезпечен от свързано лице;
  4. кредитът е отпуснат по нареждане на свързано лице.

От формулировката на чл. 43, ал. 4, т. 1 от ЗКПО е видно, че  ако е налице която и да е от разгледаните четири хипотези, разходите за лихви ще подлежат на регулация /ако не попадат в останалите изключения по чл. 43, ал. 4 и не е приложимо изключението по ал. 6/, като това по никакъв начин не е обвързано както с обстоятелството дали обезпеченията, направени от свързани лица, покриват изцяло или частично размера на кредита, така и дали обезпечението е фактически реализирано от финансовата институция.

Също така хипотезата както на т. 1  /страните по кредитната сделка са свързани лица/, така и на останалите три хипотези, не изключва регулация на разходите за лихви, когато договорът за заем е сключен при пазарни условия. Следователно, когато кредитът е отпуснат от свързано лице, независимо, че е определена пазарна лихва, разходите за лихви, отчетени от кредитополучателя ще подлежат на данъчна регулация.