Собственик на фирма, която е в сферата на услугите, притежава сайт, чрез който рекламира и продава услугите, които извършва. Не разполага с касов апарат и не желае да използва такъв, поради ред причини. На този етап, клиентите могат да плащат единствено по банков път с платежно нареждане. Много по – удобно и бързо за клиентите обаче е, ако има възможност плащането да се извършва с карта. Собственикът на електронния магазин взима решение да създаде такава възможност като използва ПОС – терминал, чрез който клиентите ще извършват плащане директно на сайт.

Трябва ли при плащане от клиента през виртуален ПОС терминал търговецът да издаде фискална касова бележка?

Нека да видим води ли плащането по описания начин до задължение за издаване на фискална касова бележка и какво ново е предвидил Законодателят …

Така описаното плащане ще се извършва посредством „виртуален ПОС терминал“. Дефиниция на това понятие е дадена в &1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба No3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. По смисъла на Наредбата „Виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal)“ е логически дефинирано терминално устройство ПОС, чрез което се извършват преводи по платежни сметки, плащане на стоки и услуги, справочни и други платежни и неплатежни операции чрез интернет, терминални устройства АТМ или цифрови телефони при използване на платежна или предплатена карта в режим онлайн.

Видно от даденото определение е, че плащането се извършва посредством платежна или предплатена карта.

Платежната карта е вид персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта), който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит, и с който могат да се извършват платежни и справочни операции /чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба/, а предплатената карта е вид персонализиран платежен инструмент, върху който се съхраняват електронни пари или който осигурява отдалечен достъп до сметка за електронни пари, и с който се извършват платежни операции /чл. 33, ал. 1/.

По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В ал. 3 от цитирания закон е дадено определение на понятието фискална касова бележка: „фискалният и системният бон“ са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

По силата на новата ал. 3а на чл. 118, в сила от 10.12.2019 в случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

В &1, т. 96 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието „неприсъствено плащане с дебитна или кредитна карта“ и това е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС /Virtual POS Terminal/ без физическо прочитане на картата и без едновременно физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

Условията за прилагане на чл.118, ал. 3а от ЗДДС, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите, се определят с наредбата по ал. 4 на цитирания член от Закона. По силата на ал. 4, т. 9 министърът на финансите издава наредба, с която се определят формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

В бр. 8 на Държавен вестник от 28.01.2020 г. са публикувани очакваните с нетърпение промени в Наредба Н-18, които засягат електронните магазини. В чл. 3 на Наредба Н – 18 се създава нова ал. 17, съгласно която при извършване на продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, тези продажби могат да бъдат отчитани вместо с фискален бон или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта. Собственикът на електронен магазин може да не издава касов бон от фискално устройство, а вместо него може да издава друг документ, който трябва да отговаря на изискванията на наредбата, които ще разгледаме, при положение, че са изпълнени кумулативно следните условия:

  1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията на чл. 52с; и
  2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания извършвани с кредитна или дебитна карта и не приема други плащания, изискващи издаването на фискален/системен бон; и
  3. чрез софтуерът/софтуерите по т. 1 не се управляват други продажби, извън продажбите по т. 2.

Само и единствено, ако са изпълнени всички посочени условия, за извършените продажби търговецът може да не използва касов апарат, а да издаде документ, който трябва да бъде четим и да съдържа най – малко следните реквизити /чл. 52о, ал. 1, т.1 – т. 6/:

  1. наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца;
  2. данни за лицето, което извършва продажбата /търговецът/; за юридическите лица и едноличните търговци – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица – имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон;
  3. уникален номер на клиентската поръчка;
  4. референтен номер на финансовата трансакция;
  5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;
  6. двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата – номера, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.

Търговецът е длъжен да предостави на клиента по електронен път издадения документ, съдържащ изброените по – горе реквизити, при извършване на плащането/авторизацията на нареждането за плащане от виртуалния ПОС.

Когато за продажбата има издадена фактура, която съдържа информация за наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане, то е допустимо в издадения от търговеца документ да се посочи номер и дата на фактурата, вместо цялата тази информация.

Когато за продажбата е издадена фактура, която съдържа всички данни, изброени в чл. 52о, ал. 1, т. 1 – т. 6, се допуска търговецът да не издава този документ.

Друго задължение на търговеца е свързано с регистриране на всяка продажба на стока или услуга съгласно изискванията на чл. 27. Той е длъжен да регистрира всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

  1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
  2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
  3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
  4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

В Наредба Н – 18 са поставени и условия, на които трябва да отговарят банковите сметки, за да е допустимо за търговеца да приложи облекчения режим на регистриране на продажбите.

Това улеснение е възможно, само ако собствениците на електронни магазини приемат неприсъствени плащания с кредитни или дебитни карти само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката. Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат по сметка, отговаряща на описаните по – горе изисквания.

Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката, при условие че:

  1. доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация; и
  2. постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката по ал. 1.

Възниква ли задължение за деклариране на електронния магазин в НАП при прилагане на описания ред за регистриране на продажбите?!

Лицето, което е избрало да регистрира продажбите чрез издаване на електронен документ, е длъжно да подаде в НАП за всеки електронен магазин, освен информацията по реда на чл. 52м, и следната информация:

  1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
  2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
  3. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
  4. изпълнението на условията на чл. 52с;
  5. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.

Преди започване на дейността да регистрира електронния си магазин в информационната система на НАП съгласно приложение №33, като му се присвоява уникален номер.

Какви са изискванията, на които трябва да отговаря софтуерът на електронния магазин?!
Софтуерът на електронния магазин, чрез който се извършват продажби на стоки или услуги, заплащани чрез неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, за които се издава документа, който разгледахме по – горе, трябва да генерира уникален номер на всяка поръчка за закупуване на стока или услуга и да отговаря най-малко на изискванията в т. 2, 3 и 7 от приложение № 29:

  • да осигурява пълнота и интегритет на данните, създавани при използването му.
  • В случаите, в които СУПТО представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в това приложение.
  • да осигурява еднозначна автентикация на потребителите (операторите) при работа с него.

Ако интерфейсът на софтуера не е на български език, търговецът е длъжен да разполага с превод на български език на информацията и данните, които предоставя на НАП при подаване на информация за електронния магазин.

В хода на контролни производства по ДОПК и при поискване от страна на орган по приходите собственикът на електронния магазин осигурява на органите пълен достъп до административния панел, включително настройки и пълната справочна част, осигурявана от софтуера.

Какви задължения възникват за собственика на електронен магазин?!

Търговецът, който е предпочел да регистрира и отчита осъществяваните продажби чрез електронен магазин, вместо с касов бон чрез електронния документ, по реда и начина, който описахме по – горе, е длъжен за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Подаването на данни към НАП се осъществява по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В случай че собственикът на електронен магазин спре да изпълнява някое от описаните изисквания, той няма право да прилага реда за отчитане на продажбите чрез издаване на документ за регистриране на продажбата вместо фискален или системен бон. В тези случаи органът по приходите може да разпореди заличаването на електронния магазин, докато не бъдат изпълнени изискванията на наредбата.