Българско дружеството е осъществило доставка на стоки за клиент от трета страна. Стоките, предмет на износа, са закупени от данъчно задължено лице, установено на територията на страната и за тях българското дружество е ползвало правото си на данъчен кредит. Клиентът от третата страна е направил рекламация на получената стока. Рекламацията е приета както от българското дружество, както и от доставчика на дружеството в страната. Предстои стоката да бъде върната обратно на територията на страната, да бъде подменена за сметка на производителя и да бъде обратно изнесена от от българското дружество за третата страна.
Въпросите са:
- При връщането на рекламираната стока на територията на страната, приложима ли е за дружеството, разпоредбата на чл. 58, ал.1, т. 17 от ЗДДС?
- С какви документи, следва да се удостоверява приемането и предаването на стоките по рекламация и подмяната им с нови?
- При връщането на рекламираната стока от дружеството към
производителя в страната, приложима ли е разпоредбата на чл. 129 от ЗДДС, включително и за подменената от производителя стока към дружеството?
Съгласно чл. 56 от ЗДДС, начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
С разпоредбата на чл. 58 от ЗДДС са регламентирани хипотезите, при които вносът се освобождава от данък. Компетентността относно прилагане на нормите за освобождаване от ДДС при внос, също е на митническите органи.
Съгласно чл. 51, ал. 5 ППЗДДС, в случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 17 от закона поради рекламация вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация за качество или неспазени стандарти.
Във връзка с приложимостта на съответната правна норма, както и компетентността за преценка на съответните доказателства, е изцяло на органа прилагащ закона, в конкретния случай от компетентността на митническите органи.
По силата на чл. 129, ал. 1 от ЗДДС, не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя. В обхвата на тази разпоредба влиза и хипотезата, когато се заменят не само дефектните стоки, а и цялата стока.
Предвид гореизложеното, при предоставянето на нови стоки или части, които заменят рекламирани такива по договор за гаранционно поддържане, към съответния контрагент, установен извън територията на Европейския съюз, не следва да се счита, че е налице доставка, респ. задължение за начисляване на ДДС за предоставената нова стока от производителя към дружеството от една страна и от дружеството към контрагента в третата страна.
